![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
— Пазете и тях в тайна.
— Направо свръхестествено — чувам Дар, макар и в друг глас.
— Сигурно някакво ехо кънти в главата ти.
Този път Белонда се разсмя искрено.
— А сега, ето какво трябва да тръгне сред сестрите, които изключително деликатно ще ни представят като хора, достойни за възхищение и подражание: „Вие, почитаеми мами, имате пълното право да не харесвате начина ни на живот, но можете да усвоите всички наши положителни страни и качества.“
— А-х-х…
— Защото въпросът се свежда до чувството за собственост. Почитаемите мами са подвластни на вещите: „Искам това местенце, тази играчка, онова човече.“ Вземай всичко, докато ти омръзне. — А ние вървим по нашата си пътека, възхищавайки се от видяното.
— Ето я слабостта ни. Не се предаваме лесно. Боим се от любовта и привързаността. Да осъзнаваш, че си господар на себе си, също говори за лакомия: „Виждате ли докъде съм стигнал? А вие не можете да го сторите, освен ако не постъпвате като мен!“ Никога не си позволявайте подобно държание с почитаемите мами.
— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да ги обичаме?
— Има ли друг начин да ги накараме да се възхищават от нас? Това бе победата на Джесика. Когато даваше, тя раздаде и себе си, и всичко останало. Толкова нещо бе сдържано и потискано от нашите навици и привички, че не остана много… Неустоимо очарователно, нали?
— Не правим лесно компромиси.
— Нито пък почитаемите мами.
— Причината е в бюрократичните им закони!
— А има и тренировъчна площ, за да се овладее следването на пътя на най-малкото съпротивление.
— Смущаваш ме. Да… Мурбела.
— Нима съм казвала, че ще си служим с компромиси? Те ни правят по-слаби, а добре знаем, че има проблеми, които не могат да бъдат разрешени със заобикалки; така се виждаме принудени да вземем решения, независимо колко болезнени ще са.
— Да се престорим, че ги обикваме ли?
— Като начало.
— Кървав ще бъде съюзът, съчетал „Бин Джезърит“ с почитаемите мами.
— Предлагам да споделяме в най-широки граници. Възможно е да изгубим наши хора, докато мамите преминават през процеса на обучение.
— Сватба, станала на бойното поле.
Мурбела се изправи, не преставайки да мисли за Дънкан, спомнила си как изглеждаше не-корабът, когато го видя за последен път. Най-после се оказа на мястото си — нескрит за сетивата. Грамада от странна машинария — истинска гротеска! Някакъв лудешки конгломерат на издатини и изпъкналости без видимо и обяснимо предназначение. Трудно бе човек да си представи, че огромното нещо, каквото то наистина беше, би могло да се издигне със собствена подемна сила и да изчезне в пространството.
Да изчезне в пространството!
Тя видя как бе оформена мисловната мозайка на Дънкан.
Нещо, което може да бъде преместено! Влез в съзвучие с развоя на събитията… Не мисли, направи го!
Потръпна от смразяващото прозрение, че разбира решението му.
„Помислиш ли да вземеш твърдост от своята вяра в ръцете си, идва мигът, в който може да бъдеш сразен. Бъди предпазлив. Отдавай дължимото на изненадите. Когато създаваме нещо, винаги се включват в действие и други сили.“