![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
С изключение на почитаемите мами. Мурбела не бе го допуснала в царството на Белонда.
— По-късно ще има достатъчно време — каза тя.
Шийена пое по своята си писта:
— Дънкан, или спри да подхранваш страховете ни, или ни кажи какво да правим. Ти си ментат. Включи се заради нас.
Да. Големият ментат функционира така, че всички да го видят.
— Разбирам какво се готвите да направите, но то не се отнася до мен. Не мога да напусна Мурбела.
Но мога да бъда отведен.
Бе дошъл редът на Шийена. Тя го остави и отиде да разнесе собствения си вариант на промяната.
Разпръскването е пример за нас.
До вечерта се погрижи за внимателно неутрализиране на светите майки в кораба и му изпрати установения сигнал, че може да пристъпи към следващия етап.
Без да бе сторено съзнателно, Мисионария се включи в подготовката на сцената за възхода на Шийена. Повечето сестри знаеха каква мощ е скрита в нея. Опасна. И тя беше там.
Неизползваната сила напомняше за кукла на ясно видими конци, които никой не държи в ръцете си. Убедително привличаща.
Мога да я накарам да танцува.
Подхранвайки заблудата, той потърси Мурбела.
— Кога ще те видя?
— Дънкан, моля те! — Измъченият й вид не бе скрит дори в предаваното изображение. — Заета съм. Сам знаеш колко е напрегнато. Ще мога да изляза едва след няколко дни.
Почитаемите мами, които служеха за фон на предаваната картина, се намръщиха при странното поведение на своята предводителка. Всяка света майка можеше да го прочете по лицата им.
Защо е омекнала височайшата? Та отсреща е просто някакъв си мъж!
Когато прекъсваше връзката, Айдахо видя онова, което бе показано на всеки монитор из кораба:
„Тя е в опасност! Не го ли разбира?“
Шийена разполагаше с ключа, задействащ контрола върху полета. Мините вече ги нямаше. Никой не би могъл да разруши не-кораба само с подаване на сигнал към скритите експлозиви. Оставаше да се помисли за товара от човешки същества и особено за Тег.
Той ще разбере направения от мен избор. А останалите — равинът с групата му и Сцитал — ще трябва да рискуват заедно с нас.
Не се безпокоеше за футарите, намиращи се в сигурни клетки. Интересни животни, но засега без никакво значение. За миг помисли и за Сцитал. Ситният тлейлаксианец бе неотстъпно наблюдаван от стражата; не сваляха погледи от него, независимо от нападналите ги тревоги.
Легна си изнервен, което бе лесно обяснимо за всеки от наблюдателите-вардияни в Архивната служба.
Драгоценната негова Мурбела е в опасност.
Тя наистина бе застрашена, но сега не можеше да я защити.
Самото ми присъствие е опасно за нея.
Стана в зори и се върна в оръжейния склад, където се бе заел с демонтаж на инсталация за производство на оръжие.
Там го намери и Шийена, помолила го да я придружи до караулното помещение.
Завариха група проктори, които ги поздравиха. Не го изненада водачът им. Гарими. Дънкан бе чул за поведението й на Общия събор. Подозрителна. С притеснен вид. Готова да разиграе собствената си игра. Жена с прекалено сериозно изражение на лицето. Някои казваха, че извънредно рядко се усмихвала.
— Погрижих се за видеоочите в помещението — рече Гарими. — Сега показват как на закуска те питаме нещо във връзка с оръжията.
Айдахо почувства бодване в стомаха. Хората на Бел бързо щяха да забележат имитацията. Особено в изображението на негово подобие.
Гарими реагира на смръщването му:
— Имаме свои хора в Архивната служба.
— Дойдохме тук — каза Шийена, — за да те попитаме дали искаш да си тръгнеш преди бягството ни с този кораб.
Изненадата му не бе престорена.
Да остана ли?
Не беше обмислял подобна възможност. Мурбела не бе вече негова. Връзката им изглеждаше прекъсната завинаги. Тя го отричаше; все още. Но щеше да го приеме веднага, след като поискат да вземе решение, което би го изложило на опасност заради някоя от целите и задачите на „Бин Джезърит“. Засега просто стоеше на дистанция — много по-голяма, отколкото бе нужно.
— Ще се Разпръсквате ли? — запита той, вгледан в Гарими.
— Да. За да спасим онова, което можем. Ще гласуваме с краката, както се е казвало някога. Мурбела погубва „Бин Джезърит“.
Това бе неизреченият досега довод, на който той разчиташе, за да ги спечели на своя страна — несъгласието с играта на Одрейди.