Том 6 (Исторически драми) [bg]

Днес френците, звънтящи в чисто злато

със блясък на антични божества,

ни надсияваха; а утре ние,

превърнали се в рудници индийски237,

засенчвахме пък тях: бе всяко пажче

в позлата цяло като херувим,

а дамите, несвикнали да носят,

се тъй задъхваха под тежестта

на скъпите си дрехи, че тоз труд

заместваше по техните ланити

изкуствените багри. Тази вечер

една забава беше несравнима,

но още следващата вечер друга

я правеше и плоска, и оскъдна.

От двамата крале ту тоз, ту оня

изглеждаше по-ярък според туй

кой беше пред очите ни; а щом

явяваха се заедно, за тях

говорехме в единствено число,

защото никой знаещ не би дръзнал

сравнение да прави помежду им,

а пък когато тези две слънца

(защото тъй наричаха ги всички)

приканваха чрез свойте глашатаи

бойците на турнира, всеки рицар

извършваше такива чудеса,

че тъй като това, което бе

легенда, се оказваше възможно,

започвахме да вярваме дори

в геройствата на Бивис238!