Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
Ще повторя още веднъж. Макар и малко, но и у нас се намериха предпазливи особи, които от самото начало се отдръпнаха и дори удариха ключалките. Но коя е тая ключалка, дето ще устои на законите на естеството? Дори в най-предпазливите семейства растат момичета, на които е необходимо да потанцуват. Тъй че накрая и тия свръхпредпазливи особи взеха участие в подписката за гувернантките. Очакваше се блестящ, невиждан бал; разправяха се чудесии; носеха се слухове за пристигането на някакви князе с лорнети, за десет души разпоредители, все млади кавалери, окичени с панделка на левия ревер; за някакви си петербургски дейци; за това, че с оглед да се увеличал приходът, Кармазинов се съгласил да прочете своето „Merci“, облечен като гувернантка от нашата губерния; че щяло да има „литературен кадрил“ — също костюмиран и всеки костюм щял да изобразява дадено литературно направление. И в заключение, също костюмирана, щяла да танцува самата „честна руска мисъл“, което само по себе си беше нещо съвсем ново. Че как да не участваш в подписката? Всички участваха.
II
По програма празничният ден бе разделен на две части: литературно утро — от дванайсет до четири, и после бал — от девет нататък и през цялата нощ. Но в самата програма вече се спотайваха зародишите на хаоса. Първо, още от самото начало плъзна слухът, че непосредствено след литературното утро или по време на специално даден за целта антракт щяло да има закуска, хем, то се знае, безплатна, по програма, и при това с шампанско. Огромната цена на билета (три рубли) помагаше слухът да се наложи. „Че кой е луд да си дава парите за тоя, дето духа? Като го гласиш да продължава цяло денонощие, ще дадеш и папане. Народът ще изгладнее“ — тъй разсъждаваха в града. Длъжен съм да призная, че за тоя пагубен слух си е виновна самата Юлия Михайловна с нейното лекомислие. Още преди месец, още под първоначалното обаяние на великия замисъл, тя бърбореше за своя празник с всеки срещнат, а за това, че щели да се провъзгласят тостове, прати да се напечата дори в един от столичните вестници. Тогава я привличаха главно тия тостове — възнамеряваше лично да ги произнесе и непрекъснато ги съчиняваше. Те трябваше да разяснят какво е знамето, под което стоим (какво наистина? На бас се хващам, че така и нищо не бе съчинила, горката жена!), във вид на кореспонденции да идат в столичните вестници, да умилят и очароват висшето началство, а след това да тръгнат от губерния на губерния, предизвиквайки благородна завист и подражание. Но за тостовете е нужно шампанско, а тъй като шампанското не се пие на гладно, от само себе си става необходима и закуската. По-късно обаче, когато пак с нейните усилия бе създаден комитет и се пристъпи към работата по-сериозно, тутакси й бе доказано, че ако ще си мечтаем за пирове, дори при най-богати постъпления гувернантките ще останат на сухо. Изходите следователно бяха два: или балтазаров пир