Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Старейшините на моето племе не биха се съветвали за един бледолик, докато не го видят изправен пред себе си — отвърна Разцепеният дъб и хвърли наоколо малко ироничен поглед, — те казват, че би било все едно да се свика съвет заради ветровете, които отиват, където желаят, и се връщат, когато поискат. Имаше един глас, който говори в твоя полза, Ловецо, но той беше сам, както песента на славейчето, когато другарката му е грабната от ноктите на сокола.
— Благодаря на този глас, който и да е бил той, минго, и ще кажа, че той е бил толкова прав, колкото останалите — криви. За честния бледолик отпускът е толкова свят, колкото и за червенокожия, а дори и да не беше така, никога не бих опетнил името на делауерите, сред които, може да се каже, получих своето възпитание. Но няма полза от думи, те водят до самохвалство. Ето ме тук; правете с мен каквото искате.
Разцепеният дъб махна с ръка в знак на съгласие, а след това между двамата главатари се поведе кратък разговор. Щом той завърши, трима или четирима от младите мъже се отделиха от въоръжената група и изчезнаха. След това на бледоликия бе даден знак, че е свободен да се разхожда където иска из полуострова, докато съветът реши съдбата му. Обаче това доверие беше само привидно, защото споменатите вече млади хора бяха преградили пътя от полуострова към сушата, а да се избяга от друго място бе абсолютно невъзможно. Дори и лодката беше преместена отвъд тази линия на часовите и скрита на сигурно място. Предпазните мерки бяха взети не поради липса на доверие, а поради обстоятелството, че пленникът бе изпълнил обещанието си с всичките условия и сега вече бягството му от неприятелите би се сметнало като достоен подвиг. В подобни случаи индианците правеха толкова тънко разграничение, че често даваха възможност на своите жертви да избягат от мъченията, защото с право смятаха, че залавянето или надхитряването на побягнал пленник, който полага всички усилия да опаси живота си, заслужава същата почит, каквато се следва и на човека, успял да надхитри засилената бдителност.
Самият Ловец също тъй добре знаеше и помнеше своите права и възможности и ако би му се представил удобен случай за бягство, не би се поколебал нито миг да го използва. Но положението му изглеждаше отчаяно. Той знаеше за поставените часови, а също и това, колко мъчно бе да си пробие път през тяхната линия невъоръжен човек. В езерото не можеше да се дири спасение, защото с лодката враговете му щяха да го настигнат много лесно. Инак за него не би представлявало никаква трудност да доплува до „замъка“.
Докато се разхождаше тъй из полуострова, той го огледа най-подробно, за да види не би ли могъл да се скрие някъде, но полуостровът бе открит, малък, а и стотиците зорки погледи, вперени в него, макар че всички се правеха, че не го виждат, не допускаха подобно начинание. Страхът и позорът от неуспех не оказваха влияние върху Ловеца, който смяташе дори за чест да разсъждава и чувства като бял вместо като червенокож и който смяташе за свой дълг да стори всичко, за да спаси живота си, щом то бе по силите му и не бе против неговите принципи. Но все пак той се колебаеше, защото същевременно схващаше, че преди да предприеме нещо, трябва да види някакви изгледи за успех.
През това време работата в лагера продължаваше привидно редовния си ход. Главатарите се съветваха настрани, като допуснаха в съвета си само пострадалата Сумак, защото тя, вдовицата на убития воин, имаше изключителни права да бъде изслушана в дадения случай. Младите мъже сновяха наоколо лениво и безгрижно и чакаха резултата с индианско търпение, а жените подготвяха пиршеството за отпразнуване края, който щеше да донесе щастие или нещастие на нашия герой. Никой не се вълнуваше и суетеше и освен острата бдителност непредубеденият наблюдател не би забелязал нищо друго, което да му подскаже истинското състояние на нещата. Две-три стари жени разговаряха, приближили глави, и по заканителните им погледи и гневни движения личеше, че думите им не бяха в полза на Ловеца. Но група индиански девойки бяха очевидно развълнувани от други пориви и това се виждаше от скритите им погледи, които изразяваха съчувствие и съжаление. При това положение в лагера един час бързо измина.
Заплашителната неизвестност е може би най-непоносимото от всички чувства. Когато слезе на сушата, Ловецът очакваше след няколко минути да бъде подложен на мъчения и бе готов да срещне съдбата си мъжествено, ала забавянето се оказа далеч по-мъчително. Ето защо бъдещата жертва се замисли сериозно за някой отчаян опит за бягство, и то чисто и просто от желание да сложи край на събитията, когато неочаквано бе повикана да се яви още веднъж пред своите съдии, които отново се бяха разположили в предишния ред, за да го посрещнат.