Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Убиецо на сърни — започна Разцепеният дъб веднага, щом пленникът му застана пред него, — моите старейшини изслушаха мъдри думи; те са готови да говорят. Ти си един от ония хора, чиито бащи дойдоха отвъд изгряващото слънце; ние сме деца на залязващото слънце, когато гледаме към нашите села, ние извръщаме лица към Големите сладки езера. По посока на утрото земята може би е изпълнена с мъдрост и богатства, но истински приятна е тя по направление на вечерта. Ето защо ние обичаме да гледаме нататък. Извърнем ли очи към изток, страх изпълва сърцата ни, защото лодка след лодка докарва по следите на слънцето нови и нови ваши хора, сякаш земята ви е толкова препълнена, че вече прелива. Червените хора останаха малко, те имат нужда от помощ. Една от най-хубавите ни колиби напоследък се изпразни, защото господарят й загина. Дълго време ще изтече, докато синът му порасне достатъчно, за да заеме мястото му. Ето неговата вдовица. Тя ще има нужда от дивеч да храни себе си и своите деца, защото синовете й са още като малките червеношийки, преди да напуснат гнездото. Тази голяма беда я сполетя от твоята ръка. И затова ръката ти има две задължения — едното към Риса и другото към децата му. Скалп за скалп, живот за живот, кръв за, кръв — това е един закон; да се хранят децата на убития — друг. Ние те познаваме, Убиецо на сърни. Ти си честен; кажеш ли нещо, то е така. Ти имаш само един език и той не е раздвоен като на змиите. Твоята глава никога не е скрита в тревата, всички могат да я видят. Каквото кажеш, това правиш. Ти си справедлив. Ако си сторил грешка, желанието ти е да я поправиш отново, колкото се може по-скоро. Ето Сумак; тя е сама в своя вигвам и деца около нея плачат за храна. А там има пушка; тя е заредена и готова за стрелба. Вземи пушката, върви и убий една сърна, донеси дивеча и го остави пред вдовицата на Риса, нахрани децата й, наречи се неин съпруг. След това сърцето ти не ще бъде делауерско, а хуронско. Ухото на Сумак не ще чува повече плача на децата и броят на моите хора ще бъде пак, както преди.
— Страхувах се от това, Разцепен дъб — отвърна Ловецът, когато другият престана да говори, — да, страхувах се, че ще стигнем дотам. Обаче ти ще научиш бързо истината и с нея ще се сложи край на всички очаквания. Не смятам, че някога ще се оженя. И ако въпреки желанието ми това стане, то в моя вигвам ще живее само бяла жена. Колкото до изхранването на децата на вашия убит воин, бих правил това на драго сърце, стига да можех да го върша, без да опетня името си, но това не може да стане, тъй като не мога да живея в едно село с мингосите. Нека вашите мъже се погрижат да набавят дивеч на Сумак. А когато тя се омъжи отново, нека си вземе съпруг, чиито крака да не прекрачват в чужда земя. Ние водихме честна борба и той падна; не стана нищо повече от онова, което всеки храбрец очаква и трябва да е готов всякога да посрещне. А колкото до надеждите ви, че моето сърце може да стане като вашите, ще доживеете по-скоро до дни да видите косите на главата на някое дете да посивеят или къпини да вържат на някой бор. Не, не, хурон, що се отнася до женитбата, аз съм бял, а в индианските си навици съм делауер.
В същия миг, когато тия думи се изтръгнаха от устата на Ловеца, общ ропот изрази недоволството, с което бяха изслушани. Най-буйно беше негодуванието на възрастните жени. Дори и спокойната Сумак, жена, достатъчно възрастна, за да бъде майка на нашия герой, не се посвени да заплашва и обвинява високо. Но всички други прояви на разочарование и недоволство бяха нищо пред буйната ярост на Пантерата. Жестокият главатар беше смятал, че се унижава, позволявайки изобщо на сестра си да стане съпруга на бледолик, и бе дал неохотно съгласието си, което впрочем не беше нещо необичайно сред индианците само поради изричната молба на безутешната вдовица. И сега, когато виждаше своята снизходителност пренебрегната и честта, която с толкова съжаление беше позволил да се накърни, поругана, той побесня. Дори животното, от което беше получил името си, не гледа своята бъдеща жертва с по-ужасяваща жестокост от тая, с която неговият поглед се беше впил в пленника. И беше явно, че ръката му не ще се поколебае да стане отдушник на страхотния гняв, който изгаряше гърдите му.
— Бледолико псе! — извика той на ирокезки. — Върви да виеш между псетата в твоите проклети ловни полета.
Тази закана незабавно беше последвана от действие. Още докато говореше, ръката на червенокожия се вдигна и запрати томахавката.