Ловецът на елени

Макар страшното събитие, което накара Ловеца да предприеме отчаяния опит, да беше настъпило съвсем неочаквано, умът му беше почти подготвен за него. През целия изминал час той бе преценил всички възможности за подобен опит и беше обмислил всички подробности, които можеха да доведат успех или провал. Ето защо още след първия скок умът му насочи тялото и всичките му усилия в най-подходящо направление и изключи всяко колебание или нерешителност. Само на това дължеше той своето първоначално голямо предимство — че можа да премине невредим през линията на часовите. Макар и прост, начинът, по който стана това, заслужава да се опише:

Бреговете на полуострова не бяха обрасли с шубраци, както на повечето други места по езерото, и то се дължеше изключително на обстоятелството, че това място много често се използваше от ловци и рибари. Храстите започваха при началото на полуострова, бяха гъсти, както навсякъде, и се простираха надлъж на север и на юг. Ловецът се отправи в тази посока и тъй като часовите бяха разположени малко по-навътре от началото на гъсталака, беглецът успя да се скрие в него още преди те да разберат за вдигнатата тревога в лагера. Но не можеше да става и дума за бягане между храстите, ето защо Ловецът нагази във водата и измина четиридесет или петдесет метра по нея; тя стигаше едва до коленете му и забавяше преследвачите му толкова, колкото и самия него. А щом стигна до удобно място, младият човек се хвърли сред ивицата храсти и навлезе в гората.

Няколко пушки бяха изпразнени след Ловеца още докато бе във водата и още повече куршуми го последваха, когато се намери сравнително изложен на изстрелите сред рядката гора. Но тъй като посоката на неговото бягство се кръстосваше отчасти с тази на куршумите и освен това оръжията бяха насочвани набързо, а лагерът беше обладан от общ смут, изстрелите не причиниха вреда. Куршумите свистяха зад Ловеца и много от тях чупеха клоните до него, но нито един не засегна дори дрехите му. Забавянето, което произлезе от тези безплодни опити, помогна извънредно много на беглеца, който се намираше вече на цели сто метра пред първите хурони. Не можеше да се мисли за преследване с пушки в ръка и след като изпразниха оръжията си със смътната надежда да ранят своя пленник, най-добрите бегачи сред индианците ги захвърлиха и извикаха на жените и момичетата да ги приберат и заредят колкото се може по-скоро.

Ловецът разбираше много добре колко отчаяна борба бе започнал и затова не губеше нито един от ценните мигове. Той знаеше също тъй, че единствената му надежда беше да тича в права посока; започнеше ли да криволичи, преследвачите несъмнено щяха да го настигнат, защото бяха повече и можеха да се пръснат. Поради това той продължи да бяга в диагонална посока по склона, който не бе нито висок, нито много стръмен, но все пак достатъчно изморителен. Тук беглецът намали скоростта, за да си поеме дъх и продължи да се движи с бърз ход или лек бяг по най-трудните части от пътя. Хуроните крещяха и тичаха след него, но той не обръщаше внимание на това, защото знаеше, че преди да стигнат височината, на която вече се намираше, и те трябва да преодолеят трудностите, с които се беше справил той. Върхът на първия хълм беше вече доста близо и от характера на местността Ловецът дойде до заключението, че преди да стигне следващия връх, ще трябва да се спусне в дълбок дол. И затова, докато c движеше бавно към върха, той се оглеждаше тревожно във всички посоки и търсеше прикритие. Ала местността не предлагаше нищо. Близо до него се намираше само едно паднало дърво, отчаяните обстоятелства обаче изискват отчаяни действия. Дървото лежеше успоредно с долината, на самия гребен на хълма. Да скочи на върха на хълма и след това да притисне тялото си колкото може по-плътно до най-ниската част на поваленото дърво беше работа само за миг. Но преди да изчезне от очите на преследвачите си, Ловецът застана на височината и нададе тържествуващ вик, сякаш се възхищаваше от гледката, която се бе разстлала пред него. В следния миг той се просна до дървото.