Жената в бяло

Взимайки това решение, вече ни предстоеше да помислям какъв да бъде първият риск, към който да се насочим, и как първоначално да действуваме.

След като се посъветвах с Мариан, реших да започна със събирането на всички възможни факти, а после да се консултирам с мистър Кърл (комуто знаехме, че можем да се доверим) и преди всичко да го попитам дали можем да прибегнем до правни процедури. Длъжен бях в интерес на Лора Да не оставям цялото й бъдеще на собствените ми, неподпомогнати от никого усилия, в случай че съществуваше и най-малката перспектива да заздравим позицията си при наличието на някаква благонадеждна помощ.

Първият ми източник на информация бе дневникът, който Мариан бе водила в Блакуотър Парк. В него имаше страници, отнасящи се до мен, която тя сметна, че е най-добре да не виждам. Ето защо ми четеше от ръкописа, а аз си взимах бележките, от които се нуждаех. Време за това занимание намирахме само късно вечер. Посветихме му три нощи и те бяха достатъчни, за да узная всичко, което Мариан можеше да каже.

Следващата ми крачка бе да събера колкото се може повече сведения от други хора, без да предизвиквам подозрение. Посетих сам мисис Веси, за да разбера дали впечатлението на Лора за прекараната там нощ е вярно, или не. Съобразявайки се с възрастта и немощта на старата дама, както и във всички останали случаи, воден от подобни доводи и предпазливост, запазих истинското ни положение в тайна и много внимателно говорех за Лора като за „покойната лейди Глайд“.

Отговорът на мисис Веси само потвърди предварителните ми опасения. Лора наистина била писала, че ще прекара нощта под покрива на своята стара приятелка, но не се появила в къщата й.