Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
Тъй като пристигнали в Лимъридж късно вечерта на петнадесети, мис Халкъм разумно решила, че е по-добре да отложи опитите си да доказва самоличността на лейди Глайд за следващия ден.
Първото нещо, което сторила на другата сутрин, било да отиде при мистър Феърли и след като предварително и предпазливо го подготвила, разказала му недвусмислено случилото се. Щом като отминало първоначалното му изумление и тревога, той ядосано заявил, че мис Халкъм се е оставила да я подведе Ан Катърик. Той й припомнил писмото на граф Фоско и това, което самата тя му казала за приликата между Ан и покойната му племенница; и той категорично отказал да види, дори и за минута, една луда жена, чието присъствие у дома му било възмутително оскърбление.
Мис Халкъм излязла от стаята и изчакала да премине първата вълна на възмущението й. Сетне размислила, че в името на най-обикновената човечност мистър Феърли трябва да види племенницата си, преди да й затвори като на непозната вратите на дома си, и затова без всякакво предварително предупреждение завела лейди Глайд в стаята му. Слугата стоял на пост пред вратата, за да им попречи да влязат, но мис Халкъм го отстранила и застанала пред мистър Феърли, водейки сестра си за ръка.
Последвалата сцена, макар и продължила само няколко минути, била тъй мъчителна, че самата мис Халкъм отбягваше да говори за нея. Достатъчно е само да кажем как мистър Феърли най-категорично заявил, че не познава жената, въведена в стаята му — че не вижда нищо в лицето и поведението й, което и за миг да го накара да се усъмни, че племенницата му лежи погребана в църковния двор на Лимъридж. Той посочил, че ще потърси защитата на закона, ако, преди да е изтекъл денят, тя не бъде отведена от къщата.
Дори и при най-лошото мнение за себичността и равнодушието на мистър Феърли, както и за привичното отсъствие на всякаква чувствителност у него, било явно невъзможно да се допусне, че той е способен на такава низост, при която тайно би познал и открито би отрекъл детето на брат си. Мис Халкъм човешки и разумно положила всички усилия, за да разсее предубеждението и тревогата му и да го отклони от решението да изпълни намеренията си, като в тази светлина започнала да разказва за случилото се. Но когато поставила на проверка слугите, те също, до един, били несигурни, най-меко казано, дали представената им дама е тяхната млада господарка или Ан Катърик, за чиято прилика с нея били чували, и печалното заключение било неизбежно. Промяната, настъпила в изражението и поведението на лейди Глайд в резултат на затварянето й в приюта, била много по-голяма, отколкото мис Халкъм първоначално предположила. Злостната измама, наложила смъртта й, не можела да бъде разобличена дори в дома, където била родена, сред хората, с които била живяла.
В по-малко критична ситуация усилието все още можело да не се смята за безнадеждно.
Например камериерката Фани, която точно тогава отсъствувала от Лимъридж, трябвало да се върне след два дни. Съществувала вероятността тя да познае господарката си, тъй като била в постоянен контакт с нея, о и била много по-силно привързана към нея от останалите слуги. Освен това можело лейди Глайд да бъде скрита в дома или в селото, докато се възстанови малко здравето й и се стабилизира съзнанието й. Когато отново можело да се разчита на помощта на паметта и, тя естествено щяла да започне да говори за хора и събития от миналото с увереност и познания, каквито никоя натрапница не би могла да изсимулира. Тъй впоследствие самоличността, която собственото й появяване не могло да установи, щяла да се докаже чрез едно по-сигурно средство — думите.
Ала това било практически невъзможно при обстоятелствата, при които била получила отново свободата си. Диренето, отклонено за момента към Хампшър, неминуемо щяло да се насочи към Къмбърланд. Лицата, натоварени с търсенето на бегълката, можели да пристигнат след няколко часа в Лимъридж Хаус, а поради състоянието, в което се намирал, мистър Феърли вероятно щял веднага да им окаже съдействие, като упражни влиянието и властта си в околността. Най-елементарната загриженост за безопасността на лейди Глайд принудила мис Халкъм да се откаже от борбата в нейна защита и да я отведе незабавно от мястото, което в случая било по-опасно от всички други — родния й край.
Първата и най-разумна мярка за сигурност била да се върнат веднага в Лондон. В големия град следите им биха могли най-бързо и най-добре да се заличат. Нямало нужда от никакви приготовления — нямало с кого да се прощават. Следобеда на този паметен ден — шестнадесети октомври — мис Халкъм повела сестра си към последното изпитание и без жива душа да им пожелае добър път на раздяла, двете поели сами в света, напускайки завинаги Лимъридж Хаус.