Жената в бяло

Второто заключение бе неизбежно следствие от първото. Ние тримата не можехме да очакваме милост от граф Фоско и сър Пърсивъл Глайд. Успехът от заговора бе донесъл чиста печалба на тези мъже в размер на тридесет хиляди лири — двадесет хиляди за единия и десет хиляди за другия чрез съпругата му. Поради това, както и поради други причини те бяха заинтересовани да останат неразкрити и щяха да преобърнат света, да извършат всичко, да прибягнат до всякаква подлост, за да открият мястото, където е скрита жертвата им, и да я разделят от единствените приятели, които имаше на този свят — Мариан Халкъм и мен.

Мисълта за тази сериозна заплаха, която с всеки ден и всеки час би могла да се приближава към нас, бе единственото нещо, определило избора ми на нашето убежище. Предпочетох източните покрайнини на Лондон, където малцина се разхождаха и обикаляха безцелно улиците. Избрах го в един беден и пренаселен квартал, защото колкото по-тежка бе борбата за съществуване сред хората, които ни заобикаляха, толкова по-малка бе вероятността те да си губят времето и да си правят труда да се занимават с някакви непознати, появили се между тях. Това бяха предимствата, на които най-много държах, но местонахождението ни имаше още една положителна страна и тя в никакъв случай не бе по-маловажна. Можехме да преживяваме евтино от всекидневния ми труд и да пестим всяко пени, което притежавахме, за целта, справедливата цел — която сега ни за миг не забравях — да възстановим правдата, погубена от една позорна злина.

След седмица Мариан Халкъм и аз определихме пътя, по който щеше да се развива новият ни живот.

Други наематели в къщата нямаше и ние имахме възможността да влизаме и излизаме, без да минаваме през магазините. Поне в началото нито Мариан, нито Лора не трябваше да прекрачват прага, без да съм е тях, а когато отсъствувах от къщи, те под никакъв предлог не биваше да допускат никого в жилището. След като установихме това правило, отидох при един мой отдавнашен приятел — гравьор, с голяма практика, — за да потърся работа. При това му обясних, че имам основания, поради които желая да остана в неизвестност.

Той веднага заключи, че съм потънал в дългове, изказа с обичайните изрази съжалението си и сетне обеща да направи каквото може, за да ми помогне. Оставих го с погрешното му впечатление и приех работата, която можеше да ми даде. Той знаеше, че може да се довери на опита и трудолюбието ми. Притежавах усърдието и способностите, от които той се нуждаеше, а припечеленото, макар и малко, задоволяваше потребностите ни. Щом като имахме вече тази сигурност, Мариан Халкъм и аз събрахме вкупом притежанията си. Тя имаше между двеста и триста лири, а и на мен ми бе останала почти същата сума от ликвидацията на учителската ми практика, преди да напусна Англия. Така събрахме повече от четиристотин лири. Депозирах това малко състояние в банката, за да го използувам за тайните проверки и разследвания, които бях решил да организирам или да извърша сам, в случай че не намеря помощ от никого. Изчислихме седмичните си разходи до последното пени и държахме непокътнат малкия си капитал, освен ако не се налагаше да направим нещо в интерес на Лора или заради нея.