Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
— Мисля си, господа, не ще ли може да ни помогне нашият млад приятел? Нали е водил търговски книги. Ей тъй — да погледне само. Друго е външното око. И нали оня туй иска…
— Защо да не може! — намеси се познатият от кафенето. — С устата си пилци лови. Защо да не може!
— Ама за какво става дума? — озърнах се слисано.
Кметът гледаше към масата, за миг очичките му се кръстосаха и пак се изправиха в някаква точка.
— Проста работа — отвърна вместо него Рашид ага. — Да се прегледа една сметка. Седмица ще отнеме. Хайде — десетина дни да е.
— Ама как?! — не повярвах на ушите си. — Че вие не ме познавате!
— Това е хубавото — че не те познаваме — засмя се той. — Ей тук всички ще се закълнем, че не те познаваме. Защото оня, дето е правил сметката, не се доверява на властта, крива му се види. Контрол от вънка да сме дирили.
— Какво ли го слушаме! — ядно рече данъчният. — Влачи си той въжето подире.
Кметът вдигна поглед и го смрази на място — голяма дума избълва Хасан ефенди, не биваше на такова място да се говори за бесене.
— Не знам — каза той. — Ще може ли?
Всички се умълчахме, докато се сетя, че кметовият въпрос мен чакаше.
— За можене сигурно ще мога — обадих се. — Само че…
— Ще ти се требва заплата като чиновник със специално поръчение — не ме остави Рашид ага да откажа. — Месец да трае — за месец ще е. И още нещо, кардашлар47 — метна очи той към кмета за разрешение. — Демир ефенди седи в хотела. Защо тук да не се пренесе — на рахат да си свърши прегледа. Пък и за теб ще е добре, драги — обърна се към мен. — Да си поразсееш малко кахъра от смъртта на господаря ти в нашето райско кътче.
Бодна ме това напомняне за Сеид ефенди, но и пипето ми защрака. Кой бе тоя човек, защо ми предлагаше работа тъй уверено, а кметът мълчи и се колебае. И до мен ли бяха опрели? Цялата уговорка ми напомняше случката в Коня, когато бях тръгвал да се записвам ученик, а ме главиха учител. Там добре беше минало. Защо да не повторя? Пък и много ме съблазни предложението. Ще си изкарам кефа някоя седмица, рекох си, че и парици ще ми броят отгоре. Но освен кефа, и втора съблазън имаше. Ще ти я кажа нататък. Впрочем защо нататък? Чуй си я на мястото, където се роди.
Мина ми през ума тогава, че ако свърша работата на тия хора, ако се сближа мъничко я с кмета, а с Рашид ага, ще мога да отмъстя на доктор Октай. И да не му натъпчех дисагите, както се полагаше, все щях да подметна как ни е изнудвал с ханъмата и какъв подкуп взе. Да си го знаят тоя приятел! Помислих си го — и злоба ми стегна ченето. Само че и за битите свои карти не забравях. Без тескере нямаше да ме вземат. А като го видят, веднага ще питат: Защо излъга? Кой си ти всъщност? От кого се криеш? Време за шикалкавене нямаше, съветът чакаше, бавех им съвещанието и аз замазах едната лъжа с втора:
— Само че… — продължих си своето — само че една неприятност има, дето ще попречи на любезната ви покана. Или в Анталия ще се връщам, или в Истанбул трябва да вървя, в пътническата агенция.
— Защо? Какво те гони? — вдигна вежди Рашид ага.
— Документите! — изпъшках. — Като сваляхме Сеид ефенди от парахода, душа береше. Бързане, бъркотия… Там ще съм ги забравил! Тескерето и военната книжка.
Данъчният зацъка съжалително и аз добавих:
— Ще трябва нови да вадя, ако не са ги намерили в каютата. Да са ги предали в агенцията…
— Не ти ли бяха в джоба? — грубо попита полицейският. — Как тъй ще ги забравиш?
— В джоба ми бяха! — рекох съкрушено. — Ама се преобличах, вадих ги… Изхвръкнаха ми от ума…
— И защо ще ходиш насам-натам? — навъси се той. — Твоят параход оттук ще мине.
— Прав сте. И тъй може — сконфузих се от своята недосетливост. — Да го чакам на пристанището…
Рашид ага мълчеше, стори ми се, че работата се разсъхва, но ненадейно кметът отвори нова вратичка.
— Такива неща, Демир ефенди, служебно се вършат — важно рече той. — Властта е затуй — да помага. Като забележиш, че ти няма документ, гдето си — съобщаваш. Напиши прошение до капитан Мюмюн. Служебно ще се издирят. Нали тъй, капитане?
— Точно тъй! — съгласи се полицейският началник. — Служебно.
— Ха-ха-ха! — стресна ме Рашид ага с неуместния си смях. — Видя ли, младежо? Като стоят приятели зад теб, неприятностите намалят. Има вече какво да чакаш в Съръбаир. Ако от склада си се отказал, без тескере къде ще мърдаш? Кротувай си спокойно. За искрена помощ пречки не съществуват. Съгласен ли си?
47
Другари, приятели.