Смъртоносно бяло

– Какво имате предвид под „полезен“? Той е много интелигентен младеж и всеки офис би се радвал...

– Мъжът ви е притискал Аамир да получи инкриминираща информация срещу Джаспър Чизъл от Външното министерство, госпожо Уин. Снимки. Настоявал е Аамир да иде да ги вземе от сър Кристофър.

Дела посегна към чашата си с вино, не улучи мястото й и я блъсна с кокалчетата си. Страйк скочи в опит да я улови, но закъсня, виното описа подобна на бич парабола във въздуха и се разплиска върху бежовия килим, а чашата падна с тупване до него. Гуин се изправи и се приближи до петното с бегъл интерес, като подуши разпростиращото се петно.

– Много ли пострада килимът? – попита Дела настойчиво с пръсти, сграбчили подръчниците, и наведено към пода лице.

– Не изглежда добре – отвърна Страйк.

– Поръсете го със сол, моля ви! Тя е в шкафа до печката!

Когато влезе в кухнята, вниманието на Страйк бе привлечено от нещо странно, което не бе забелязал първия път: върху стенен шкаф бе поставен плик, твърде високо, за да бъде достигнат от Дела. След като извади солта, той се доближи и прочете написаната върху него единствена дума – „Герайнт“.

– Вдясно от печката! – с известно отчаяние се обади Дела от дневната.

– Аха, вдясно! – викна й в отговор Страйк и в същото време свали плика и го отвори.

Вътре имаше разписка от фирма „Монтажи братя Кенеди“ за подмяна на врата на баня. Страйк облиза пръст, внимателно залепи отново плика и го върна на мястото му.

– Прощавайте – каза той на Дела, като се върна в стаята. – Беше точно пред мен, а не я виждах.

Той отвори картонената кутия и обилно поръси със сол моравото петно. Симфонията на Брамс завърши в мига, когато той се изправи, усъмнен в успеха на това домашно средство.

– Направихте ли го? – прошепна Дела в тишината.

– Да – отговори Страйк, загледан как виното се пропи в бялата сол и я направи мръсносива. – Но все пак мисля, че ще ви трябва препарат за почистване на килими.

– О, боже, килимът е нов още, от тази година.

Изглеждаше силно разстроена, но Страйк се съмняваше да е само заради разлятото вино. Когато се върна на мястото си край масата и постави солта до кафето, музиката зазвуча отново, този път в унгарски дух и не по-кротка от симфонията.

– Желаете ли още вино? – попита я.

– Май че да – отвърна тя.

Той й наля нова чаша и я подаде направо в ръката й. Тя пийна малко, после попита с треперещ глас:

– Откъде знаете това, което току-що ми казахте, господин Страйк?

– Предпочитам да не отговарям на този въпрос, но ви уверявам, че е истина.

Хванала виното си с две ръце, Дела промълви:

– Моля ви да откриете Аамир. Ако той си е помислил, че Герайнт с мое одобрение му е поръчал да иде при Бароуклъф-Бърнс и да иска услуга, нищо чудно, че той...

Самоконтролът й видимо се рушеше. Тя се опита да остави чашата с вино върху подръчника и се наложи да го опипа с другата си ръка, преди да свърши успешно това, като през цялото време поклащаше невярващо глава.