Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Задъхан, Хирага ги остави да се бият. Пак погледна към залеза.
„Търпение. Като си отидат, ще влезеш в кладенеца. Не бива да го разкриваш на никого, много е важен за нападението. Търпение. Купи си шапка или кепе. Какъв ли провал е станал?“
— Къде, по дяволите, е отишъл?
— Едва ли е далеч. Сър Уилям — отговори Палидар. — Поставил съм войници и на двете порти и на мостчето за Йошивара. Сигурно е в някоя от кръчмите. Скоро ще се появи. Да го оковем ли?
— Не. Само го доведете без оръжие и под стража.
— Ами този? — Акимото седеше, опрял гръб до стената. До него стоеше войник. Вече го бяха претърсили.
— Ще реша, след като го разпитам. Ах, Андре, влизай. Сетри, няма защо да чакаш. На вечеря съм у руския посланик. Ако хванете Хирага, викнете ме. — Палидар отдаде чест и излезе. — Андре, прости ми, че те безпокоя, но не можем да открием Накама. Тъй като Филип го няма, би ли ми превеждал. Попитай този тук, къде е приятелчето му?
Сър Уилям наблюдаваше как Андре разпитва Акимото и се опитваше да скрие раздразнението си. Щеше му се Тайърър да е тук, а не с Бабкот в Йедо. „Дано там всичко върви добре. Проклятие, ако не хванем Накама, Йоши наистина ще се подразни, и то с право.“
— Казва, че не знаел. — Андре не бе свалил връхната си дреха. В кабинета на Сър Уилям бе винаги студено, дори и в най-мразовитите дни огънят гореше оскъдно. — Този ми се вижда тъпанар. Все вика „Кой Накама“, не знаел къде бил Накама — дали в Йошивара, дали в Канагава.
— Я! — Сър Уилям се стъписа. — Ами че той няма право да напуска Колонията без изричното ми съгласие. Попитай го… попитай го кога е излязъл Накама.
— Разправя, че не знаел, не познавал Накама, не знаел дали е излязъл и къде е, нищо не знаел.
— Една нощ в ареста ще му освежи паметта. Ефрейтор! — Вратата незабавно се отвори. — Пъхни го в ареста за тази нощ. Отнасяйте се добре с него, разбра ли ме?
— Слушам, сър.
— Отнасяйте се добре с него.
— Слушам, сър.
Ефрейторът повика Акимото с пръст и той излезе заднишком с поклони.
Арестът, използван за хулигани и военнослужещи, подлежащи на дисциплинарни наказания, се намираше малко по-надолу и представляваше ниска тухлена постройка с десетина килии. Бе издигнат веднага след клуба — такъв бе обичаят в повечето британски колонии.
— Merci, Андре.
— De rien.
— Имаш ли представа къде би могъл да отиде?
— Не, monsieur. От този тук не научих нищо. Ще се видим на вечерята. — Андре се усмихна, излезе и пое по Хай стрийт. Вятърът въргаляше листа, хартии и боклуци по улицата. Почти се бе стъмнило.
„Добре, че не ние, а англичаните се занимават с издирването му — помисли си Андре. — Къде ли е отишъл? Ако има поне малко акъл — в Киото или Нагасаки. Или се е натоварил на вчерашния търговски кораб за Шанхай, стига да знае, че Йоши го изисква. Сигурно е научил — нито в Бакуфу, нито тук остава нещо скрито. Страхотна среща беше. Браво на нас, задето изпреварихме англичаните с Йоши и имаме предимство пред тях. Но тоя проклет Филип напредва прекалено добре. Болният сигурно е Анджо. — Андре се изплю раздразнено. — Как изтървах такава възможност — в крайна сметка идеята беше моя. Изглежда, Райко и Мейкин някак си са я прокарали. Mon Dieu, те имат повече влияние, отколкото предполагах.“
Пронизаха го ледени тръпки. Райко го бе помолила да я посети спешно тази вечер. Ами сега? Чакаха го неприятности.
— Добър вечер, сър — поздрави го пазачът пред парадния вход на Струанови.
— Имам среща с госпожа Струан.
— Да, сър. Тя ви очаква в кабинета на тай-пана в другия край на коридора. Извинете за бъркотията във вестибюла, сър, но господин Макфей си събира багажа. Ужасно е, че си отива, нали?
— Да, но да се надяваме, че…
Гърмът от сигналното оръдие го прекъсна насред думата. Двамата мъже изненадано погледнаха към морето. Не се очакваше никакъв кораб и нито един не бе закъснял. Движението по претъпканата Хай стрийт замря и над Йокохама се понесе развълнуван шепот. Откъм носа се задаваше клипер с опънати платна. Съзряха кълба дим от оръдейния салют, с който корабът поздравяваше флагмана, а после чуха и гърма от ответния салют на флагмана.
Клиперът се намираше все още далеч и флагът му не се виждаше.
— От нашите е — гордо заяви пазачът. — Няма начин да не е. Като в добрите стари времена… О, добър вечер, сър.
Джейми Макфей излезе забързано и се загледа през бинокъла си.