Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Не е страшно, ако човек не спи осем-десет часа, така че не се тревожи. Пиши писма, занимавай се с дневника си и мисли за хубави неща. Само не се тревожи…
„Скъпа Колет — бе написала тя вчера, — съветът му излезе правилен, но той пропусна най-добрата възможност, а тя е да подготвим план. Много е важно, тъй като онази жена крои моето поражение.
Ако е рекъл Бог, скоро ще пристигна в Париж и всичко ще ти разкажа. Понякога ми се струва, че животът ми тук е някаква пиеса, роман на Виктор Юго и че Малкълм, горкият, никога не е съществувал. Но се наслаждавам на покоя и търпеливо чакам. След няколко дни вече ще знам дали чакам дете или не. Надявам се, толкова се надявам, и непрекъснато се моля да нося дете от него, а също и твоето раждане да мине леко и да имаш още един син.
Трябва да съм много разумна. Тук мога да разчитам само на себе си. Джейми е добър приятел, но не е в състояние да ми помогне много-много. Той вече не работи в Търговската къща, а новодошлият Албърт Макструан е любезен, истински джентълмен, знатен британец, но ме търпи само засега: докато ТЯ се разпореди как да постъпи с мен. Сър Уилям представлява правителството — британското правителство. Един Господ знае дали Сьоратар ще ми помогне наистина, и то само ако има полза от мен. Господин Скай се старае с всички сили, но тук го мразят. Ами Андре? Той е много хитър и знае много, но ми се струва, че ще полудее от капана, в който е попаднал (нямам търпение да узная твоето мнение). Единствената ми надежда е в Едуард Горнт — сигурно вече е пристигнал в Хонконг и се е срещнал с нея. Ежедневно и горещо се моля той да успее, както, надявам се, правиш и ти.
И тъй, използвам нощното си будуване, за да обмислям нещата. Вече имам множество прекрасни хрумвания как да се справя с всички непредвидени случаи и достатъчно сила да посрещна неочакваните изненади. Например, ако Едуард не оправдае надеждите ми или, не дай Боже, въобще не пристигне — носят се слухове за ужасни бури в китайските морета, нещо нормално през този сезон. Компанията Купър-Тилман на горкия Дмитрий загуби още един търговски кораб. Нещастните моряци — океаните са страховити, а те са толкова смели.
Андре твърди, и то с пълно право, че не бива да отпътувам оттук, докато тя не разкрие намеренията си. Аз съм вдовицата на Малкълм, всички твърдят така. Господин Скай е регистрирал всевъзможни документи със Сър Уилям и е изпратил някои от тях в Хонконг, а други в Лондон. Имам достатъчно пари и мога да остана, докогато си искам. Албърт Макструан ми разреши да използвам кабинета на Джейми, щом се освободи. Имам още десет сметки, които Малкълм е подпечатал, без да попълва сумата — колко предвидливо, нали! Джейми и Албърт се споразумяха всеки от тях да ми отпусне по сто гвинеи.
Щом тя разкрие намеренията си, ще започна битката с нея. Предчувствам, че ще се води борба на живот и смърт, но те уверявам, мила Колет, че няма да загина аз — това ще бъде нейното Ватерло, не моето. Ще отмъстя за Франция, усещам се много силна и във форма.“
Анжелик наблюдаваше Андре и изчакваше той да заговори пръв. Изражението му бе сурово, лицето му бе бледо и изпито. Бе отслабнал. Изпи първата чаша на един дъх. Втората също. Вече си наливаше трета.
— Изглеждаш по-красива от всякога.
— Благодаря. Как е твоята Хиноде?
— По-красива от всякога.
— Андре, след като я обичаш толкова много, защо присвиваш устни и очите ти чак изхвръкват от гняв, когато споменавам името й? Нали ми каза, че мога да те разпитвам за нея? — Преди няколко дни той й бе разправил за споразумението с японката. Не всичко, само една част. Отчаянието му бе надделяло и той се бе изтървал. — Щом си толкова непреклонен относно любенето на тъмно и огромната цена, поискана от тази Райко, защо си приел от самото начало?
— Ами… налагаше се — отвърна Андре, без да я погледне. Не искаше да й каже истинската причина. Достатъчно му бе, че Сьоратар присвива устни и избягва всякакъв допир с него, откак бе узнал. Внимаваше и да не използват едни и същи прибори и чаши. — Зърнах я само веднъж и, mon Dieu, нима не разбираш какво е любовта, колко… — Андре замълча. Наля си още една чаша. Бутилката бе почти празна. — Не можеш да си представиш колко неустоима и привлекателна ми се стори тогава. — Гаврътна чашата. — Прощавай, трябват ми пари.
— Естествено. Но са ми останали съвсем малко.
— Но имаш разписки, подпечатани от Малкълм.
— Ах!
Андре се усмихна още по-накриво.
— Слава Богу, сарафите споделят помежду си, чиновниците също. Утре попълни още една. Моля те. За петстотин мекса.