Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Смятайте го за мъртъв — ето какво значи за тях безпристрастният съд.
— Ако е виновен, това и заслужава. — Сър Уилям се овладя, тъй като днес Тайърър бе свършил добра работа, а пък и бе забелязал нарастващото приятелство между преводача и японеца, което бе допринесло много в негова полза: — Филип, съзнавам, че за нас Хирага бе изключително ценен, но се налага да им го предадем… след като се срещна с него. В самото начало го предупредих, че ако го потърсят, ще трябва да си иде. Сега забрави за Накама и гледай да разбереш колкото можеш повече за пациента на Бабкот. Ако имаме малко късмет, току-виж, излязъл тайро.
Поведе ги към предния двор, където Йоши възсядаше коня си. Бабкот го чакаше до един кон, който Палидар му беше дал на заем, както и един за Тайърър. Почетната стража стоеше нащрек около тях. По заповед на Йоши носачите се бяха отдръпнали от вързопите. Той махна на Тайърър, преводачът го изслуша, поклони се и се върна.
— Той казва, че може да… ъъъ, да преброите парите в удобен за вас момент, и ви моли утре да му изпратите разписка. Този човек — Тайърър посочи Абе — ще дойде утре за Накама.
— Благодари му и предай, че желанията му ще бъдат изпълнени.
Тайърър се подчини. Йоши махна на Абе да върви напред:
— Икимашо.
Поеха в тръс, а носачите и конярят ги последваха пеш.
— Готов ли си, Джордж?
— Да, благодаря, Сър Уилям.
— Тръгвайте тогава. Филип, днес се справи добре. Още няколко срещи като тази, и ще препоръчам да те повишат от стажант в преводач.
— Благодаря ви, сър. Може ли да присъствам, когато се срещнете с Накама?
Сър Уилям едва не избухна.
— И как, по дяволите, ще стане това, след като заминаваш за Йедо с Джордж? Мисли бе, момче! Джордж, дай му очистително, горкото момче е тъпо!
— Всъщност нямам нужда от Филип. Сметнах, че за него ще е важно да се срещне с този „неназован големец“ — рече Бабкот.
— И си бил напълно прав — тази среща може да се окаже много съществена, а Накама или Хирага, или както там се казва, не е. Филип, разбра ли ме най-сетне?
— Да, сър. Извинете, сър.
Бабкот се приведе към посланика.
— Не е лошо да не предаваш Накама, докато не се върнем — за всеки случай.
Сър Уилям вдигна очи към него. Това предложение издигаше медицинския преглед на ново, по-високо равнище.
— Смяташ, че могат да ви задържат ли? Като заложници? И двама ви?
Бабкот вдигна рамене.
— За Йоши Накама е от значение. Не е лошо да проявим предпазливост, нали?
— Чакам ви утре и двамата. — Сър Уилям се намръщи. Постоя, докато се изгубиха от погледа му, и се върна в заседателната зала.
Адмиралът незабавно избухна:
— Не бях чувал толкова много празни брътвежи през целия си живот! Да им построим флот ли? Да не си се побъркал?
— Това не зависи от нас, скъпи ми адмирале — уравновесено отговори Сър Уилям. — Това е работа на Парламента.
— Или по-скоро на император Наполеон — рязко се намеси Сьоратар.
— Съмнявам се, скъпи ми господине. — Вратът на Кетърър придоби керемиден цвят. — Чуждестранните военноморски въпроси са приоритет на Кралския военноморски флот и той ще се справи незабавно с всяка френска намеса в районите на британско влияние.
— Съвършено вярно — провикна се Сър Уилям, тъй като лицето на Сьоратар доби цвета на адмирала, и се зае словоохотливо да го разубеждава: — Във всеки случай това е политическо решение и зависи от Лондон и от Париж.
— Политиците да вървят на майната си! — Челюстите на адмирала трепереха от гняв. — Пет-шест от най-хубавите ни военни кораби в ръцете на тези нехранимайковци, след като ги виждате на какво са способни само с един-два меча? Категорично съм против!
— И аз — заяви Сър Уилям кротко. — И препоръката ми ще бъде в този смисъл.
— Какво?
— Напълно съм съгласен с теб. Подобно решение от изключителна важност изцяло зависи от Военноморското министерство, подпомагано от Министерството на външните работи. Същото се отнася и за Париж. Не ни остава нищо друго, освен да докладваме на началниците си. И ти трябва да сториш същото. Слава Богу, японските власти най-сетне утвърдиха правото ни ние самите да се разправяме с виновниците. Съгласен ли си, адмирале?
— Ако говориш за твоето прибързано наказателно нападение тук, там или където и да е, то все още не е одобрено от министерството, а следователно и от мен. Предлагам да се качим на „Пърл“, преди да е заваляло…
Сър Уилям въздъхна и хвърли поглед през порта на каюткомпанията. Дъждът бе престанал, морето все още бе мрачно, за разлика от неговото настроение. Бе получил обезщетението, нямаше неотложна нужда да срива Йедо, а чрез този Йоши можела да подпомогнат модернизирането на Япония. „Ще я превърнем в щастлива страна, част от семейството на всички нации, щастлива както за тях, така и за нас. Много добре е да го направим ние и да насадим тук британските добродетели, отколкото французите — техните, макар че вината им и отношението им към храната и любенето далеч превъзхождат нашите.