Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Роу подсмръкна, намусена, унасящата се отново в сън, и отказа да я погледне в очите. Пит не откъсваше неговите от нея и по бузите му се стекоха сълзи. Шай се замисли дали наистина ще ги види отново в Крийз. Лудост, както каза Суийт, да стигне чак дотук и да ги остави отново. Но от дългото сбогуване полза нямаше. Понякога е по-добре да приключиш бързо с каквото имаш да правиш, вместо да живееш в страх от него, така казваше Лам.
- Тръгвай! - извика на Маджуд, преди да е размислила.
Той кимна, плесна с юздите и фургонът потегли.
- По-добре приключвай бързо... - прошепна Шай, метна се на седлото, обърна коня и препусна напред.
Чути молитви
Темпъл пиеше. Така, както след смъртта на жена си. Така, сякаш на дъното на бутилката се криеше нещо, което отчаяно желаеше. Сякаш това беше надпревара, на която беше заложен животът му. Сякаш пиенето беше поредната професия, с която смяташе да се захване и да постигне съвършенство в нея. Така де, от всички останали му беше дошло до гуша.
- Трябва да спреш - погледна го разтревожен Суорбрек.
- Или ти да започнеш - каза Темпъл и се разсмя, въпреки че отвътре хич не му беше до смях. Оригна се и усети паренето, с което част от изпития алкохол се надигна в гърлото му. Побърза да отмие неприятния вкус с нова глътка.
- Трябва да си наложиш равномерен темп - каза Коска, въпреки че той самият не беше. - Пиенето е изкуство. Галиш бутилката. Примамваш я. Омайваш я. Питие... питие... питие... - той започна да целува въздуха с притворени клепачи. - Пиенето е като. любовта.
- Какво, мамка му, знаеш ти за любовта?
- Повече, отколкото ми се иска - отвърна Стареца, зарея замечтан поглед и се засмя горчиво. - Презреният също обича, Темпъл. Също го боли. Лекува рани в душата си. Може би дори повече от другите. - Той плесна Темпъл, който тъкмо отпиваше, по гърба и той се задави и се раз-кашля. - Но да не се разнежваме! Богати сме, момче! Всички сме богати. А богатият не дължи извинения. Сега към Висерин. Ще си върна загубеното. Откраднатото.
- Захвърленото с лека ръка - промърмори Темпъл достатъчно тихо, за да не бъде чут в глъчката.
- Да - продължи замечтан Коска. - Скоро ще се отвори място за нов генерал на дружината. - Той протегна ръка към шумната тълпа в стаята. - Всичко това ще е твое.
Наоколо цареше истински пиянски гуляй въпреки ограниченото пространство - бяха се натъпкали в общата стая на форта, осветена от една-единствена газена лампа, задимена от лулите с дървесна гъба и кънтяща от смях и разговори на няколко езика. Двама огромни северняци се бореха, дали на шега, дали с намерението да се избият един друг, не беше ясно и хората отскачаха от пътя им. Двама от Съюза и един стириянец протестираха ожесточено, когато някой блъсна масата, на която играеха карти, събаряйки всичките бутилки на нея. Трима стириянци си бяха поделили лула и лежаха в блажен унес на един прокъсан сламеник в ъгъла. Дружелюбния седеше с кръстосани крака на пода, търкаляше заровете си и ги гледаше така съсредоточено, сякаш при следващото хвърляне щяха да му разкрият отговорите на всички въпроси.
- Чакай малко - промърмори Темпъл. Спиртосаният му мозък се забави с осмислянето на чутото. - Мое?
- Кой е по-подходящ? Учил си се от най-добрия, момчето ми! Толкова приличаш на мен, Темпъл, винаги съм го твърдял. Не беше ли казал Столикус, че великите мъже често крачат в една посока?
- Приличам на теб? - прошепна Темпъл.
Коска почука с пръст посивялата си глава.
- Мозък, момчето ми, ти имаш мозък. Моралът ти на моменти е още леко вдървен, но когато се изправиш пред трудни за взимане решения, ще се отпусне. Умееш да говориш, забелязваш слабостите на хората, но най-вече - разбираш от закони. Управлението на здравата ръка вече излиза от мода. Искам да кажа, винаги ще има място за една здрава ръка, но законите, Темпъл, там ще са парите.
- Ами Бракио?
- Семейство в Пуранти.
- Сериозно? - Темпъл погледна към Бракио, който в този момент беше награбил здраво една огромна черна кантичка. - Не го е споменавал.
- Жена и две дъщери. Кой говори за семейството си с такава паплач като нас?
- Ами Димбик?
- Пфу. Няма чувство за хумор.
- Джубаир?
- Луд за връзване.
- Но аз не съм боец. Аз съм страхливец!
- Достойно за възхищение качество у всеки наемник. - Коска изпъна врат и почеса пъпчивата си шия. - Аз щях да съм далеч по-добре с малко повече респект към опасностите. Пък и не е като да трябва лично да размахваш оръжие. Цялата работа е в говоренето. Дрън, дрън, дрън, голяма работа и така нататък. А също и да знаеш кога да не удържиш на думата си. - Той поклати един крив показалец. - Аз съм прекалено емоционален. Прекалено лоялен. Но ти, ти си подмолно копеле, Темпъл.