Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Стигнах кабината и благодарих на бог, в чието съществуване дори не бях сигурен - на зарядни вилки, монтирани на стената, висяха шест еднакви ръчни пулта за управление. Грабнах първия, включих го, видях как оживяват зелен дисплей и клавиатура. Проснах се на пода, за да се скрия, и без да имам реална представа какво правя, повече по интуиция, отколкото поради нещо друго, насочих устройството към тъмнината и раздвижих джойстика на него.
Моторизираните куки, които държаха една от големите яхти, трепнаха и се задвижиха. Четирима полицаи долу - с униформи с много ширити - вдигнаха очи и видяха как бялата яхта набира скорост над главите им. Най-старшият, червендалест и с наднормено тегло, така че копчетата на корема му бяха изпънати - вероятно шефът на полицията на Бодрум - или се досети, или бе видял сиянието на дистанционното в ръката ми, но посочи кабината и започна да крещи заповеди на хората си.
Ченгетата се спуснаха към стълбите на стените и започнаха да се катерят към мен. Бяха предимно млади, подвикваха си и осъзнах, че настъпва ваканционна атмосфера - разбираха, че сам човек няма шанс срещу толкова много, и бяха сигурни, че ще накарат престъпника да плати за проникването в имота на техния човек. Имах усещането, че „злополучно“ падане няма да е немислимо.
Започнах трескаво да експериментирам с дистанционното - край всяка от лодките висеше четирицифрен номер и установих, че ако го въведа с клавиатурата, мога да движа съответната лодка напред и назад, вляво и вдясно. В халето прииждаха още полицаи, за да помагат за залавянето ми, а аз лежах в полумрака и опитвах да раздвижа възможно повече лодки, за да предизвикам максимално объркване преди момента, в който трябваше да бягам.
Единственото, за което не бях сигурен, беше един жълт бутон най-долу - имах своите подозрения, но не ми се искаше да пробвам. Вместо това ускорих първата яхта, насочих я към един дванайсетметров катер и се залепих за пода.
Един от полицаите, които се катереха по стената, видя какво ще стане и извика предупредително. Всички долу се разтичаха бързо - да си под две лодки, които ще се сблъскат, не е препоръчително.
В момента на удара се разхвърчаха парчета. Катерът се откачи от куките и се стовари на пода от петнайсет метра височина, при което стана на трески.
В последвалия хаос и страх скочих на крака. Дванайсетметрова скоростна моторница с два турбодвигателя - мечтата на всеки контрабандист - се приближаваше към мен. Когато дойде съвсем наблизо, скочих, сграбчих никелирания парапет на борда и се прехвърлих вътре.
56.
Фактът, че бях скрит в движеща се лодка, означаваше, че ситуацията ми се е подобрила - обаче е вярно и че десния борд на „Титаник" първоначално е издържал малко по-дълго от левия. Намирах се в хале с няколко десетки турски полицаи, готови да ми видят сметката.
Претърколих се на палубата и още веднъж успях да преценя времето прецизно - в противоположната посока покрай мен се движеше красиво реставрирана яхта от шейсетте години. Отскочих от моторницата и се прехвърлих на задната ѝ палуба. Проснах се на нея - беше от тиково дърво - и се понесох към товарните портали.
Някъде отзад чух оглушителен трясък - вероятно беше нов сблъсък, но нямаше време да се обръщам, за да видя. В този момент вдясно от мен от мрака изникна катамаран, който също бях задвижил.
Стоманеният му нос, подсилен, за да издържа презокеански пътешествия, би срязал моята яхта на две и аз нямаше какво да направя, освен да се държа здраво - ако скочех, щях да свърша като купчина изпочупени кости на петнайсет метра отдолу. Стегнах се в очакване на сблъсъка, но в последния момент се оказа, че се движа по-бързо и ще избегна удара - катамаранът мина зад яхтата и само одраска боята от корпуса.
Изведнъж блесна ярка светлина и когато погледнах надолу, видях, че ченгетата са вкарали мощни прожектори на стойки. Първата ми реакция беше да ги изгася с пистолета, но веднага размислих - така щях да издам къде съм. Предпочетох да се прикрия и да наблюдавам как ги насочват към тавана и оглеждат движещите се лодки.
Моята ме приближаваше до товарните портали с всяка секунда, но ченгетата с прожекторите долу действаха методично, осветяваха метър след метър и много скоро щяха да ме открият. Плъзнах се от едната страна, увиснах на борда и огледах дали долу има ченгета. В първия момент ми се стори, че няма, но после видях, че в хаоса и бъркотията съм се заблудил - ченге с костюм и вратовръзка влачеше кабели за нови прожектори.