Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
РОЗАЛИНД
Откъде знаеш, че Хауард Гилеспи ме отегчава?
МИСИС КОНИДЖ
Горкото момче изглежда тъй нещастно, когато идва тук.
РОЗАЛИНД
Той беше от романтичните идилии без нерв, които доникъде не водят.
МИСИС КОНИДЖ (не пада по гръб)
Все едно, направи така, че да се гордеем тази вечер с теб.
РОЗАЛИНД
Не мислиш ли, че съм красива?
МИСИС КОНИДЖ
Знаеш го и без да ти го казвам.
Отдолу долитат стонове на настройвана цигулка и боботене на барабани.
(Мисис Конидж припряно подканва дъщеря си.)
Хайде!
РОЗАЛИНД
След малко!
Майка й излиза. Розалинд се приближава до огледалото и се взира в себе си е голямо одобрение. Целува връхчетата на пръстите си и докосва отражението на своите устни в огледалото. След което изгасва осветлението и излиза от стаята. Известно време цари тишина. Няколко акорда от пианото, приглушено трополене на барабаните, шумолене на коприни — всички тези звуци се размесват навън и проникват през леко открехнатата врата. Силуети на фигури в манта се мяркат в осветения хол. Отдолу се понася смях, подхващат го други, разраства се във всеобща глъч. После някой влиза, затваря вратата и запалва лампите. Сесилия. Отива до скрина, поглежда в чекмеджетата, поколебава се — после се отправя към писалището, намира табакерата и вади цигара. Запалва я, дръпва дълбоко дима, издишва го, приближава се до огледалото.
СЕСИЛИЯ (с пресилено светски тон)
О, да, балът, който дава път в обществото, се е превърнал днес в истински фарс. Младежта така си отживява още преди седемнайсетте, че балът се явява по-скоро край, отколкото начало. (Подава ръката си на въображаем аристократ на средна възраст.) Да, ваша светлост, струва ми се, че моята сестра ми е говорила за вас. Желаете ли да запалите — цигарите са превъзходни. Марка „Корона“. Не пушите? Жалко! Навярно кралят не ви разрешава. Да, приемам поканата ви за танц.
И се впуска в танц из цялата стая под звуците на музиката, долитаща отдолу, ръцете й са протегнати около въображаемия партньор, цигарата кръжи с ръката й.
Няколко часа по-късно
Малък будоар на първия етаж, запълнен почти изцяло от удобна кожена кушетка. Над нея, от двете й страни, меко светят две малки лампи, а между тях е окачен портрет на много възрастен достолепен господин, облечен според модата на 1860 година. Зад сцената ехти фокстрот.
Розалинд седи на кушетката, а от лявата й страна е Хауард Гилеспи, невзрачен младеж на около двайсет и четири. Той явно страда, а тя силно се отегчава.
ГИЛЕСПИ (вяло)
В какъв смисъл съм се променил? Чувствата ми към теб са същите.
РОЗАЛИНД
На мен не ми изглеждаш същият.
ГИЛЕСПИ
Преди три седмици говореше, че ме харесваш, защото съм бил тъй преситен и безразличен — все още съм такъв.
РОЗАЛИНД
Но не по отношение на мен. Харесвах те заради кафявите ти очи и тънките ти крака.
ГИЛЕСПИ (безпомощно)
Те и сега са ми кафяви и тънки. Ти просто импровизираш по най-жесток начин.
РОЗАЛИНД
Позната ми е само импровизацията на пиано. Това, което обърква мъжете, е моята съвършена естественост. Мислех, че не си способен на ревност. А сега очите ти са върху мен, където и да мръдна.
ГИЛЕСПИ
Обичам те.
РОЗАЛИНД (хладно)
Знам.
ГИЛЕСПИ
И цели две седмици вече не ми даваш да те целуна. А аз живеех с представата, че след като едно момиче се остави да го целунат, то вече е… е… завоювано.
РОЗАЛИНД
Това време отмина. Мен трябва да ме завоюват отново всеки път, когато ме видят.
ГИЛЕСПИ
Ти сериозно ли говориш?
РОЗАЛИНД
Както винаги. Едно време имаше два вида целувки. Първият — когато момичето биваше целувано и изоставяно; вторият — когато след целувката се сгодяваха. Но сега има нова разновидност — когато мъжът е целунат и изоставен. Ако през деветдесетте години мистър Джоунс се похвалеше, че е целунал момиче, всички знаеха, че е приключил с нея. Ако през 1939 година мистър Джоунс се похвали със същото, всички знаят, че няма шанс да я целуне отново. В наше време всяко момиче, започне ли както трябва, винаги може да победи мъжа.