Избрани творби в три тома, том 2

Образованието на всички красиви жени е познанието им за мъжете. Един след друг мъжете като отделни личности са разочаровали Розалинд, но тя храни свята вяра в мъжкия пол като цяло. Жените презира. Те въплъщават черти, които тя усеща в себе си и които я отвращават — изначална подлост, самомнителност, малодушие и нечестност на дребно. Веднъж в препълнения с приятелки на майка й салон тя заяви, че единственото извинение за съществуването на жената е необходимостта от възбуждаш елемент сред мъжете. Танцува възхитително, рисува с много мисъл, но небрежно и обладава поразяваща лекота на речта, която прилага само в любовните си писма.

Но всеки упрек към Розалинд умира пред нейната красота. Оттенъкът на нейната божествено руса коса подклажда онова желание за подражание, върху което процъфтява козметично-багрилната ни промишленост. Тази уста, ненаситно привличаща, малка, леко чувствена и безмерно вълнуваща. Тези сиви очи и безупречна кожа, по която грейва и чезне нежна руменина. Фигурата й е тъничка и спортна, но с добре развити форми и е истинска наслада да я гледаш как прекосява стаята, върви по улицата, размахва етика за голф или извърта „циганско колело“.

И едно последно определение — живата й непосредствена природа е освободена от онази осъзната театралност, която Еймъри бе открил в Изабел. Монсеньор Дарси би изпитал силно затруднение дали да я назове личност или характер. Може би тя е крехката неизразима сплав от двете, която се среща веднъж на столетие.

Вечерта на бала, даващ й официално път в живота, тя, при цялата си необикновена буйна мъдрост, е съвсем като щастливо момиченце. Камериерката на майка й току-що е фризирала косата й, но тя своенравно е решила, че сама може да се справи по-добре. Точно в този момент е твърде развълнувана, за да стои на едно място. На това дължим присъствието й в тази разхвърляна стая. Скоро тя ще заговори. Алтовият тембър на Изабел звучеше като цигулка, но когато чуете Розалинд, ще кажете че гласът й е напевен като ромона на водопад.