![Тревожна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/9/trevozhna-krv-bg-download.jpg)
Тревожна кръв [bg]
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #5
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786190207511
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тревожна кръв [bg]». Краткое содержание книги:
– Слушам те – каза Страйк, застанал с голи гърди и премръзнал под студената сива светлина, процеждаща се през твърде тънките завеси на мансардното му жилище.
– Тя не изглежда много добре. Керенза съветваше да се върне в болницата, но Джоуни не иска да ходи там. Още е в леглото, вчера... изобщо не стана – каза Тед с пресекващ глас. – Не събра сили.
– По дяволите – промърмори Страйк и се отпусна на леглото. – Тогава идвам, Тед.
– Няма как – напомни чичо му. – Сред наводнение сме. Опасно е. Полицията нарежда всички да си стоят по къщите, никакво пътуване. Керенза казва... че може да се справи с болките ѝ и у дома. Има инжекции... защото... тя не яде много сега. Керенза не мисли, че... сещаш се... според нея ще е... – Той се разплака истински. – ... не всеки момент, но не ѝ остава дълго.
– Идвам – заяви твърдо Страйк. – Луси знае ли колко зле е Джоун?
– Първо на теб се обадих – отвърна Тед.
– Аз ще ѝ кажа, нямай грижа за това. Ще ти позвъня, когато измислим план заедно, става ли?
Страйк затвори и избра номера на Луси.
– О, господи, не – ахна сестра му, когато той ѝ представи лишена от емоции версия на съобщеното му от Тед. – Стик, не мога да тръгна на момента. Грег е блокиран в Уелс!
– Какво дири Грег в Уелс, по дяволите?
– По работа е там... О, боже, какво ще правим?
– Кога ще се върне Грег?
– Утре вечер.
– Тогава ще заминем в неделя сутринта.
– Как? Влаковете са отменени, пътищата тънат под вода.
– Ще наема джип или нещо такова. Полуърт ще ни посрещне с лодка, ако се налага. Ще ти звънна пак, като подредя нещата.
Страйк се облече, приготви си чай и препечена филия, отнесе ги долу на партньорското бюро във вътрешния кабинет и позвъни на Тед, като обори възраженията му и отсече, че иска ли той, или не, с Луси ще пътуват в неделя. Долавяше как чичо му копнее за присъствието им, как изпитва отчаяна потребност да сподели бремето на страха и скръбта. После Страйк се обади на Дейв Полуърт, който напълно одобри плана и обеща да бъде готов с лодка, въжета и водолазно оборудване, ако е необходимо.
– Бездруго нямам какво друго да правя. Работното ми място е изцяло под вода.
Страйк позвъни в няколко фирми за автомобили под наем и накрая откри такава, където имаха свободен джип. Тъкмо съобщаваше детайлите на кредитната си карта, когато дойде съобщение от Робин.
Много извинявай, изгубих си портмонето, току-що го открих, на път съм.
Страйк напълно беше забравил, че щяха да обсъждат случая „Бамбъро“ преди общото събрание. След като приключи с наемането на джипа, започна да подрежда нещата, които възнамеряваше да коментира с Робин: изцапаната с кръв страница, която бе изрязал от „Магът“, сега поставена в полиетиленов плик; извика на монитора откритието, което бе направил предишната вечер на компютъра си, готов да ѝ го покаже.
После отвори графика, та да види какви смени се налагаше да прехвърли сега, като заминаваше за Корнуол, и видя записано за тази вечер „Вечеря с Макс“.
– Щуротии – промърмори.
Нямаше как да се измъкне, след като се бе съгласил едва предишния ден, но само това му липсваше в този момент.
По същото време Робин, която изкачваше по две стъпала наведнъж на ескалатора на станция „Тотнъм Корт Роуд“, чу телефона да звъни в чантата ѝ.
– Да? – отговори задъхано, докато излизаше от метростанцията сред тълпа блъскащи се хора.
– Здрасти, Робс – каза по-малкият ѝ брат.
– Здравей – отвърна тя, докато използваше картата си на бариерата. – Всичко наред ли е?
– Да, съвсем – отвърна Джонатан, но далеч не звучеше така весел като при последния им разговор. – Слушай, може ли да доведа и друг човек с мен да спи у вас?
– Какво? – попита Робин, вече излязла под дъжда сред контролирания хаос на кръстовището на „Тотнъм Корт Роуд“ и „Чаринг Крос Роуд“, където от три години и половина течаха строителни работи.
Надяваше се да не е чула правилно казаното от Джонатан.
– Друго момче – повтори той. – Става ли? Готов е да спи навсякъде.
– О, Джон – простена Робин, докато подтичваше по „Чаринг Крос Роуд“, – имаме само един разтегателен диван.
– Кайл ще спи на пода, все едно му е – увери я Джонатан. – Не е кой знае какво, нали? Само още един човек?
– Добре, хубаво – въздъхна Робин. – Но все още намеренията са да пристигнете в десет, нали?
– Не съм сигурен. Може да вземем по-ранен влак. Намислили сме да си спестим лекциите.
– Да, но работата е там, че Корморан ще дойде на вечеря да разговаря с Макс...