Последната империя

Келсайър поклати глава. „Съвсем лесно е за един убиец да влезе тук. Ще трябва да предупредя Вин да спи в работилницата на Клъбс“. Не се безпокоеше за Реноа — кандра не се страхуваха от кинжалите на убийци.

Келсайър почука лекичко на вратата и Доксон дойде да отвори.

— А ето го и самия него! — заяви Келсайър, като пристъпи в стаята и отметна мъглопелерината.

Доксон изсумтя недоволно и затвори вратата.

— Наистина си чудна гледка, Кел. Особено с петната от сажди по коленете.

— Наложи се да попълзя малко тази вечер — обясни Келсайър и махна небрежно с ръка. — Има един отточен канал, който минава под защитната стена на Цитаделата Лекал. Човек би си помислил, че са го запушили.

— Съмнявам се, че въобще би им дошло наум — отвърна седналият до бюрото Бриз. — Повечето от вас, Мъглородните, са твърде горделиви, за да пълзят. Изненадан съм обаче, че ти си го направил.

— Твърде горделиви да пълзят? — повтори Келсайър. — Глупости! По-скоро бих казал, че ние, Мъглородните, сме твърде горди, за да не се унижаваме да пълзим — с достойнство, разбира се.

Доксон се намръщи и се върна при бюрото.

— Кел, не виждам никакъв смисъл в това.

— Така е с нас, Мъглородните — засмя се Келсайър. — Какво е това?

— От брат ти — рече Доксон и кимна към разстланата на бюрото карта. — Пристигна днес следобед в кухината на строшения крак на масата, която Ортодоксалният отдел прати за ремонт на Клъбс.

— Интересно — отвърна Келсайър и се наведе над масата. — Предполагам, че е схема на Усмиряващите станции, нали?

— Именно — потвърди Бриз. — Невероятно откритие — никога не бях виждал толкова подробна и точна карта на града. Тук не само са изобразени всичките трийсет и четири станции, но освен това и районите, в които действат инквизиторите, както и местата, към които проявяват интерес различните Отдели. Не съм имал възможността да се запозная с брат ти, но трябва да кажа, че този човек е гений!

— Трудно е дори да си помислиш, че е от една кръв с Кел, нали? — попита с усмивка Доксон. Беше извадил бележник и преписваше списъка на станциите.

Келсайър изръмжа недоволно.

— Марш може да е гений, но аз съм по-красивият. Какви са тези числа?

— Места и дати за набези на инквизиторите — обясни Хам. — Виж, бандата на Вин също е отбелязана.

— И как, небеса, Марш е успял да докопа това съкровище?

— Не е той — поклати глава Доксон. — Тук има бележка. Изглежда, му я е дал архипреланът. Впечатлен е от Марш и му е осигурил картата, за да потърси нови подходящи места за станции в града. Навярно Министерството е обезпокоено от войната между Къщите и иска да прати допълнителни Усмирители, за да задържи нещата под контрол.

— Трябва да върнем картата с поправения крак — обади се Сейзед. — Когато приключим с огледа й, ще направя възможно по-бързо копие.

„И ще го запомниш, добавяйки го към записите на всички Пазители — помисли Келсайър. — Сейз, наближава денят, в който ще престанеш да запомняш и ще се заемеш да ни учиш. Надявам се хората ти да са готови“.