Последната империя

„Всичко тук е почти… перфектно“ — помисля Вин и неволно се намръщи. И същевременно всичко изглеждаше леко преувеличено. Покривките бяха твърде бели, изгладени до последната гънка. Облеклата на прислугата бяха в ярки цветове. Вместо войници при вратите стояха Мътни убийци, с внушителен вид и с характерните си дървени щитове. Цялата тази картина сякаш целеше да подчертае още повече величието на фамилията Венчър.

— Сейзед, нещо не е наред — прошепна тя, докато слугата ги водеше към масата им.

— Какво искате да кажете, господарке? — попита високият стюард, който крачеше зад нея.

— Има прекалено много хора — отвърна Вин, едва сега осъзнала, че това е едно от нещата, които я тревожат. През последните няколко месеца посещаемостта на баловете непрекъснато бе намалявала. А сега сякаш всички се бяха върнали за празненството при Венчърови. И всички носеха най-хубавите си тоалети.

— Нещо ще се случи — тихо каза Вин. — Нещо, за което не знаем.

— Така е — отвърна шепнешком Сейзед. — И аз го усещам. Дали да не отскоча по-рано за вечерята на стюардите?

— Добра идея — рече Вин. — Тази вечер мисля да пропусна яденето. Закъсняхме, а изглежда, гостите вече са подхванали разговорите.

Сейзед се усмихна.

— Какво?

— Помня времето, когато за нищо на света не пропускахте яденето, господарке.

— Радвай се, че нито веднъж не си натъпках джобовете с храна — изсумтя Вин. — Повярвай ми, в началото се изкушавах да го направя. Хайде, да започваме.

Сейзед кимна и се отдалечи към столовата на стюардите. Вин огледа разговарящите оживено групички. „За щастие Шан не се вижда никъде“. За нещастие не се виждаше и Клис, така че Вин трябваше да си избере друга жертва за информатор. Доближи се с усмивка към лорд Идрен Сирис, братовчед на Къща Елариел, с когото бе танцувала няколко пъти. Той й отвърна с вдървено кимване и Вин се присъедини към групата.

Освен него имаше три жени и още един лорд. Вин ги познаваше повърхностно, само веднъж беше танцувала с лорд Йестал. Но тази вечер и четиримата имаха хладни физиономии.

— От доста време не бях идвала в Къща Венчър — почва Вин и веднага влезе в ролята си на провинциално момиче. — Бях забравила колко е величествена.

— Така е — потвърди една от дамите. — Извинете ме — ще ида да си взема нещо за пиене.

— Ще дойда с теб — обади се друга от жените и двете се отдалечиха от групата.

Вин ги изгледа смръщено.

— Ето, че вечерята ни е поднесена — каза Йестал. — Идваш ли, Трие?

— Разбира се — отвърна последната дама и го последва.

Идрен си нагласи очилата, промърмори полугласно извинение и също се отдалечи. Вин стоеше втрещена. Не я бяха посрещали толкова хладно от първите балове насам.

„Какво е станало? — зачуди се тя с нарастваща тревога. — Дали не е работа на Шан? Може ли да настрои всички хора в залата срещу мен?“

Не, това не изглеждаше възможно. Би изисквало твърде голямо усилие. Освен това не беше само странното поведение на тази група. Всички останали също изглеждаха някак различни тази вечер.