Последната империя

Краят е близо.

Вече виждаме пещерата от лагера. Още няколко часа ускорен ход и сме при нея, но съм сигурен, че това е мястото. По някакъв начин го усещам… чувствам пулсации в главата.

Студено е. Кълна се, че дори скалите са от лед, а на места снегът е толкова дълбок, че трябва да си прокопаваме път. Вятърът не спира да брули. Страхувам се за Федик — вече не е същият, откакто мъгливото създание го нападна, и се опасявам да не се подхлъзне и да падне в дълбоките ледени урви.

Но терисците продължават да ме изненадват. Извадихме късмет, че ги взехме с нас, защото нито един обикновен носач не би издържал на това пътуване. Терисците, изглежда, дори не усещат студа — по някакъв начин странният им метаболизъм им придава свръхестествени способности да се съпротивляват на стихиите. Може би са „складирали“ топлина в телата си за по-късна употреба?

Те не желаят да говорят за своите способности и съм уверен, че вината за това е на Рашек. Останалите носачи го смятат за свой водач, макар че не съм сигурен дали упражнява пълна власт над тях. Преди да бъде прободен, Федик се страхуваше, че терисците могат да ни изоставят тук, на ледника. Аз не мисля, че съществува подобна опасност. Тук съм заради териските пророчества — тези хора няма да тръгнат срещу собствената си религия само защото един от тях не ме харесва.

Най-сетне повиках Рашек. Той отказа да разговаря с мен, но аз го принудих. Когато си поразвърза езика, произнесе дълга тирада, посветена на омразата му към Кхлениум и моите сънародници. Смята, че сме превърнали неговия народ в нещо като роби. Уверен е, че терисците заслужават повече — непрестанно повтаря, че народът му трябвало да „доминира“, защото притежавали свръхестествени сили.

Боя се от думите му, защото прозирам в тях известна истина. Вчера един носач вдигна невероятно тежък камък и го хвърли встрани от пътя ни почти с лекота. Не бях виждал подобен подвиг през целия си живот.

Мисля си, че терисците могат да са много опасни. Вероятно се отнасяме към тях несправедливо. Но мъже като Рашек трябва да бъдат обуздани — той вярва безразсъдно, че всички ги потискат. Твърде е млад, за да държи в себе си толкова много гняв.

Ужасно е студено. Когато приключа с това, бих искал да прекарам цяла година някъде на топло. Брачис ни е разказвал за такива места, Южните острови, където високите планини бълват огньове.

Какво ли ще стане, когато се свърши? Дали отново ще се превърна в обикновен човек? В незначителен човек. Изглежда приятно — дори по-примамливо от топлото слънце и безоблачното небе. Толкова се уморих да бъда Героят на времето, да влизам в градове, където ме посрещат въоръжени до зъби врагове или фанатични последователи. Уморих се да ме обичат и мразят за това, което неколцина старци твърдят, че ще направя.

Искам да потъна в забрава. Да изчезна. Да, това би било чудесно.

Ако някой друг чете тези редове, нека знае, че властта е тежко бреме. Не се оковавайте с веригите й. Според Териските пророчества аз ще имам силата да спася света. Но в тях също така се намеква, че ще имам силата и да го разруша.