Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
— Точно затова никоя група не знае за останалите — рече Келсайър.
— Искам да кажа нещо за тези мъже — заговори Бриз. — Разбирам колко е важно да пратим Хамънд да ги обучава — но честно казано, какъв е смисълът ние с Доксон да ги посещаваме?
— Хората трябва да познават водачите си — отвърна Келсайър. — Ако нещо се случи с Хам, някой друг ще трябва де поеме командването.
— Защо не ти? — попита Бриз.
— Просто ме послушай — отвърна Келсайър. — Това е за доброто на всички ни.
Бриз завъртя очи към тавана.
— Да съм те послушал! Май напоследък все това правим…
— Както и да е — прекъсна го Келсайър. — Вин, какви са новините от благородниците? Откри ли нещо полезно за Къща Венчър?
Вин се поколеба.
— Не.
— Но следващата седмица балът ще е при Венчърови, нали? — попита Доксон.
Вин кимна.
Келсайър не сваляше поглед от момичето. „Дали би ни казала, ако знае нещо? — Тя срещна погледа му, но той не можа да прочете нищо в очите й. — Това момиче е твърде опитна лъжкиня“.
— Е, добре — въздъхна той. — Продължавай да слухтиш.
— Ще продължавам — отвърна тя.
Въпреки умората тази вечер сънят не спохождаше Келсайър. За съжаление не можеше да ходи по коридорите — само неколцина прислужници знаеха, че е в къщата, а не биваше да се показва на останалите сега, когато репутацията му нарастваше.
Неговата репутация. Въздъхна, облегна се на парапета на балкона и се загледа в мъглите. Имаше неща, които не му даваха покой. Другите не подлагаха на съмнение решенията му, или поне не го правеха открито, но той усещаше, че опасенията им нарастват. „Така е най-добре. Ако нещо се случи, предпочитам аз да съм този, който ще пострада“.
На вратата се почука. Беше Сейзед.
— Моите извинения, господарю Келсайър. Но дойде един стражник. Каза, че ви видял на балкона. Опасявал се да не се издадете пред другите.
Келсайър въздъхна, но се прибра, затвори вратата и дръпна пердетата.
— Не съм създаден да живея в анонимност, Сейз. За крадец не ме бива особено в криенето.
Сейзед се усмихна и понечи да си тръгне.
— Сейз? — спря го Келсайър. — Не мога да заспя — имаш ли някои нови истории за мен?
Сейзед се ухили и прекрачи в стаята.
— Разбира се, господарю Келсайър. Напоследък си мислех, че ще е хубаво да научите за Откровенията на бенетите. Мисля, че ще ви дойдат добре. Бенетите били доста развит народ, който обитавал Южните острови. Храбри моряци и надарени картографи — някои от картите, които се използват в Последната империя до ден-днешен, са от бенетските изследователи. Религията им е пригодена да се използва на борда на кораби, които пътешестват с месеци из моретата. Капитанът бил и свещенослужител, преминал специално обучение за целта.
— Сигурно не е имало много бунтове.
Сейзед се усмихна.
— Това била добра религия, господарю Келсайър. Съсредоточена върху откритията и познанието — за тези хора създаването на една карта било свято дело. Те вярвали, че когато целият свят бъде изучен, разбран и картографиран, хората най-сетне ще намерят покой и хармония. Много религии преподават подобни идеали, но малко успяват да ги приложат на практика като бенетската.
Келсайър сбърчи вежди и се облегна на прозореца.
— Мир и хармония — повтори бавно. — Не търся нито едно от двете, Сейз.
Сейзед въздъхна.
Келсайър вдигна очи към тавана.
— Можеш ли… да ми разкажеш отново за валла?
— Разбира се — отвърна Сейзед и седна на един стол до него. — Какво по-точно бихте искали да узнаете?
Келсайър поклати глава.
— Не съм съвсем сигурен. Съжалявам, Сейз. Тази вечер съм в странно настроение.
— Винаги сте в странно настроение, струва ми се — отвърна Сейз със закачлива усмивка. — Но сте избрали интересна секта, която да изучавате. Валла са просъществували много по-дълго под властта на лорд Владетеля от всички останали религии.
— Точно затова те разпитвам — отвърна Келсайър. — Аз… искам да разбера какво им е помогнало да издържат толкова дълго. Какво е поддържало борбата им?
— Тяхната непоколебимост, предполагам.
— Но те не са имали водачи — посочи Келсайър. — Още при първото нападение лорд Владетеля наредил да избият целия им религиозен съвет.
— О, имали са водачи, господарю Келсайър. Вярно, мъртви, но все пак водачи.
— Но в набожността им няма никакъв смисъл. Загубата на водачите им би трябвало да ги прекърши, а не да подсили решимостта им.
Сейзед поклати глава.
— Хората са по-издръжливи, отколкото си мислим, господарю. Често вярата ни е най-силна тогава, когато би трябвало да е най-слаба. Такава е същината на надеждата.