Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Я да гръмнем този задник! — ревна същият полицай.
— Ще стреляте само когато дам заповед за това, полицай — рязко откликна Съливан и отново извърна глава към Брайсън. — Добре. Ще ти покажа картата, но предупреждавам — убил си външния министър, копеле такова, сигурно си готов да посегнеш и на нас! Значи — опиташ ли да стреляш, това ти е последното нещо в живота, ясен ли съм?
— Разбрано. Сега си извади картата с лявата ръка, бавно я разтвори на дланта и ми я покажи. Хайде, давай!
Съливан изпълни исканото от Ник.
— Сега я плъзни по пода към мен и без внезапни движения. Не се опитвай да ме стряскаш, защото ще стрелям в самозащита.
Съливан тласна картата с отмерено движение на китката и тя спря почти в краката на Брайсън. В момента, когато се наведе да я вземе, забеляза, че полицаят отляво тръгна към него. Бе същият, който се бе заканвал да стреля. Ник насочи пистолета в него и викна:
— Стоп на място, ненормалник такъв! Мислиш, че няма да стрелям ли? Пробвай ме! Щом си мислите, че съм убил министъра най-хладнокръвно, защо да не ви изпозастрелям и вас сега, я кажи?
Ченгето замръзна, но не свали пистолета.
Брайсън приклекна, взе документа, а пистолетът му остана насочен към полицая. В кожената калъфка бе ламинираната карта със снимката на Съливан, двата номера, серията, подписа и чина — сержант, а отляво бе закачена сребристата значка с герба на столичната полиция. Всичко бе точно, съмнение нямаше. Името отговаряше на изписаното на куртката, номерата — също. На картата пишеше още, че Съливан е член на отдел „Специални операции“. Това обясняваше защо групата му носи оръжие. Естествено, оставаше възможността хората от Прометей да са подготвили за действие и мними английски ченгета. Какво толкова? И значката може да бъде копирана. И все пак, помисли Брайсън, всичко е изпипано прекалено точно. И за толкова кратко време. Откъде ще знаят предварително, че той ще се появи именно в Англия?
Но интуицията му подсказваше, че полицаите са истински. Преценката почиваше на десетки дребни, странични подробности. Как се държаха, произношението — лондонски акцент, кокни, най-вече говореше фактът, че задържаха огъня и дисциплинирано слушаха старшия на групата. Всъщност, ако бяха от „Алфа“, можеха лесно да го убият още в началото. След кратко премисляне Брайсън се примири — наведе се и остави пистолета на земята, изправи се с вдигнати ръце. Елена последва примера му.
— Добре, сега и двамата право на стената вдясно с опрени на нея ръце — нареди Съливан.
Изпълниха заповедта, а Ник непрекъснато се оглеждаше дали поведението им ще излезе от рамките на досегашното — типично за професионални униформени полицаи. Насочените пистолети бяха свалени и след малко прибрани — това бе добър знак. Двама пристъпиха бързо и им поставиха белезници, сетне ги опипаха за скрито оръжие. Трети прибра пистолета от пода.
— Аз съм полицейски сержант Съливан. Арестувам ви във връзка с убийството на външния министър Рупърт Виър и заместника му Саймън Доусън. Имате право на… — изреди правата им старшият, сетне включи служебната радиостанция, съобщи на началството местонахождението си и поиска още хора с транспорт.
— Напълно разбирам, че сте длъжни да следвате определените служебни процедури — обади се Ник, — но държа да кажа, че една внимателна балистична експертиза ще разкрие истинския убиец на г-н Виър и той е Доусън.
— Заместникът убива началника си, а? Ех, как не се досетих сам — усмихна се Съливан.
— Вижте — трескаво заговори Ник, — Доусън бе агент на световна престъпна организация, която има интерес международният договор за сигурност и мерки за наблюдение да бъде приет възможно най-бързо. Предполагам, че трудно ще се намерят незабавни доказателства за това ми твърдение, но ако проверите лицата, с които Доусън се е срещал напоследък, телефонните му разговори, посетителите, ще разкриете редица интересни факти…
Внезапно отвън някой силно блъсна вратата. Нахлуха двама едри, мускулести мъже в униформи, с насочени за стрелба автомати.
— Министерство на отбраната — „Специални части“ — ревна единият.
Съливан го изгледа с учудване, спокойно.
— Не са ме уведомявали за вашето участие, сър — рече той хладно.
— Нито пък нас — за вашето. Оттук нататък ние поемаме операцията. Предайте арестуваните и сте свободни! — нареди вторият — висок, беловлас, със зли и студени очи.
Брайсън зърна автоматите в ръцете на новодошлите и изтръпна — бяха чешки. Откога британското военно ведомство екипира специалните си части с чешки збройовки? Изскърца със зъби и безсилно напрегна ръце в белезниците.