Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Ник, едва ли ще успеем да се скрием тук — тревожно рече Елена. — Може би за мъничко… виждам, че гледаш към прозорците?
Той поклати глава, остави куфарчето на земята. Упорито го бе носил през цялото време.
— Високо сме — втория етаж и още половин етаж до приземния.
— Дали става за скок, как мислиш?
— Е, нека помисля — без риск няма да успеем. Би могло да бъде и много по-лошо.
— Ник, ще направя каквото кажеш, ако сметнеш, че друг изход няма. Но пък ако има…
Откъм вратата се чу шум, тя се отвори, нахлуха двама. Брайсън мигом залегна, дръпна Елена със себе си. След първите двама влязоха още двама. Ник забеляза сините им униформи. Столична полиция, англичани.
Бяха ги открили.
— Не мърдай! Полиция! — извика един.
Необичайно за английски полицаи всичките носеха оръжие.
— Не мърдайте! — извика и втори.
Елена не издържа и изпищя.
Брайсън изтегли браунинга от колана и се замисли. Четирима души — четири пистолета. Не бе чак толкова невъзможно да се пребори с тях, особено като използва за прикритие масивните дървени мебели.
Но дали наистина бяха полицаи? Откъде да знае? Изгледаха истински, с решителни физиономии. Но защо не стрелят? Убийците от Прометей нямаше толкова да му мислят. Какво ли става?
— Ето ги там! — извика пак някой от тях. — Това са убийците!
— Хвърлете оръжието! — нареди друг, който сигурно бе старшият. — Веднага го хвърлете! Няма къде да се скриете!
Брайсън бързо се огледа. Наистина бяха в капан, а четиримата се разгънаха във верига и тръгнаха в обход покрай стените на голямата зала.
— Хвърли го, ти казвам, боклук такъв, хвърли пистолета! И станете! Ръцете високо! Давай!
Елена отчаяно погледна Брайсън — очите й питаха: какво да правим? Мислите на Ник препускаха — да се предадат сега означаваше да попаднат в ръцете на неизвестни хора. Полицаи, които всъщност може да са просто преоблечени убийци на Прометей.
Ами ако наистина бяха полицаи? Не биваше да се ангажира с убийство на членове на лондонската полиция. От друга страна, всеки истински полицай би помислил, че задържа убийците на британския външен министър. Хайде сега! Ще ги отведат в някой участък и ще ги разпитват часове наред. С такова време не разполагаха. И с никаква гаранция, че може да ги освободят. Ако първо до тях не стигнат палачите на Прометей…
Не, не биваше да се предават! Но пък всичко друго бе лудост, самоубийство!
Той дълбоко пое дъх, затвори очи за миг и бавно се изправи с вдигнати ръце.
— Добре — рече уморено. — Ваши сме. Заловихте ни…
Глава двайсет и осма
Напред пристъпи този, който видимо бе най-старши. Висок, добре сложен мъж, на куртката му пишеше името: Съливан.
— О кей, пусни пистолета бавно и дръж ръцете по-високо, ако не искаш да пострадаш! — рече той авторитетно, без злоба. — Ние сме четирима, вие — двама. Сигурно сте забелязали.
Брайсън държеше оръжието високо, за да го виждат. Не бе насочено срещу никого. Тези истински ли бяха или не? Това бе най-големият проблем сега.
— Съгласен — спокойно отвърна Брайсън. — Но първо искам да ви видя документите.
— Я си затваряй човката! — ревна един от хората и размаха пистолета. — Ето ми документа, боклук такъв! Защо не ме пробваш, а!
Но Съливан продължи:
— Добре. Веднага щом ви поставим белезници, незабавно ще можете да ни разгледате служебните карти.
— А, не — възрази Брайсън и леко наклони пистолета, без да го насочва към определен човек. — С удоволствие ще ви сътруднича, но само когато съм сигурен, че сте тези, за които се представяте. Защото тук е пълно с всякакви наемници и убийци, които шетат из Парламента в грубо нарушение поне на десетина английски закона. Веднага щом се уверя, че не сте от тях и пускам оръжието.