Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Някакъв проблем ли? - вдигна вежда Чарли.
- И аз не знам - отговори Беки и погледна мъжа си право в очите. - Господин Бейвърсток иска да ни види във връзка с книжата, за които ми съобщи през седмицата. - Чарли се свъси. - Настоя дотогава да не обсъждаме с никого подробностите.
- Звучи доста тайнствено - отбеляза Даниъл и се извърна към Кати. - Господин Бейвърсток, скъпа, е член на управителния съвет на сергията, човек, който смята, че ще наруши трудовия си договор, ако в работно време позвъни по телефона на жена си.
- Точно такива хора трябва да участват в управителния съвет на едно акционерно дружество.
- Всъщност си го виждала - допълни младежът. - И той беше заедно с жена си на увеселението, което мама даде в новата ни къща, но се опасявам, че не е от хората, които ще запомниш.
- Кой е рисувал тази картина? - попита ни в клин, ни в ръкав Чарли и се взря в акварела с изобразена на него река Кам, окачен над писалището на Даниъл.
Беки си помисли, че е сменил темата твърде рязко, и се замоли другите да не са забелязали.
Докато се връщаха в Лондон, тя се разкъсваше между радостта, че Кати ще и стане снаха, и тревогата, породена от предстоящата среща с господин Бейвърсток - защо ли беше настоял да се видят?
Когато Чарли отново я попита за повече подробности, Беки се постара да му повтори дума по дума разговора си с адвоката, но и след това двамата си останаха в неведение.
- След малко ще разберем - рече Чарли, когато отбиха от шосе номер десет и навлязоха в Уайтчапъл, откъдето щяха да отидат в Сити.
Обземаше го радостна тръпка всеки път щом видеше множеството сергии с наредените по тях пъстри стоки и чуеше възгласите на търговците и възмутителните им твърдения:
- Не ви го давам за...
Най-неочаквано спря, угаси двигателя и се взря през прозореца.
- Защо не продължаваш? - учуди се Беки. - Нямаме много време.
Чарли посочи младежкия клуб на Уайтчапъл, който изглеждаше още по-западнал и порутен.
- Виждал си го, Чарли, хиляди пъти. И знаеш, че не бива да закъсняваме, господин Бейвърсток ще дойде всеки момент.
Мъжът извади бележника си и започна да отвива капачката на писалката.
- Какво си намислил пак?
- Кога, Беки, ще се научиш да си по-наблюдателна? - възкликна Чарли и си записа набързо телефонния номер на посредническата фирма, сложила табелата „Продава се.“
- Нали не смяташ да отваряш втори универсален магазин „Тръмпър“ в Уайтчапъл?
- Не, затова пък смятам да разбера защо ми затварят младежкия клуб - уточни мъжът и.
Прибра писалката във вътрешния си джоб и отново подкара.
Когато се прибраха на Итън Скуеър номер седемнайсет, до посещението на господин Бейвърсток оставаше към половин час, а те знаеха, че адвокатът не закъснява никога.
Беки хукна да бърше праха по масите и да оправя възглавниците по канапетата и фотьойлите в дневната.
- Чисто е - опита се да я спре Чарли. - Стига си се притеснявала. Пък и за какво сме взели домашна помощница?
- Да де, но днес е неделя вечер - напомни му Беки.
Продължи да реди предмети, които не бе докосвала от месеци, и накрая запали огъня в камината.
Точно в седем на входната врата се позвъни и Чарли стана да посрещне госта.
- Добър вечер, сър Чарлс - поздрави господин Бейвърсток и си свали шапката.
„А, да - помисли си домакинът, - все пак имаше един човек, който никога не ме нарича „Чарли“. Взе балтона, шапката и шала на посетителя и ги сложи на закачалката.
- Извинявайте, че ви безпокоя в неделя вечер - рече адвокатът, докато вървеше с голямата кожена чанта към дневната. - Но се надявам, че след като чуете новината, която имам да ви съобщавам, ще се убедите, че съм взел правилното решение.
- Не се и съмнявам. И двамата, разбира се, чакаме с нетърпение да разберем защо ни потърсихте. Нека обаче първо ви предложа нещо за пиене. Уиски?
- Не, благодаря - рече господин Бейвърсток. - Но едно сухо шери няма да откажа.
Беки му наля шери „Тио Пепе“, а на мъжа си уиски, после седна пред камината, при двамата мъже, и зачака да чуе защо адвокатът е поискал тази необичайна среща.
- Никак не ми е лесно, сър Чарлс.
Домакинът кимна.
- Влизам ви в положението. Не се безпокойте.
- Може ли първо да потвърдите, че не сте разкрили пред сина си подробностите около завещанието на сър Реймънд?
- Не сме му казали нищо. Това притеснение ни бе спестено, първо, защото Даниъл ни съобщи, че се е сгодил, и после от ненадейното ви обаждане.
- О, каква добра новина! - възкликна гостът. - За чаровната госпожица Рос, нали? На всяка цена да ги поздравите от мое име.
- Значи сте знаели? - учуди се Беки.
- О, да - потвърди господин Бейвърсток. - Беше очевидно за всички.