Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Забърза, защото светлината отслабваше, а го чакаше много работа. Както при всеки подобен случай, трябваше да даде отговор на два еднакво важни въпроса. Първо, що за животно е това и, второ, как е умряло?
Застана до бедрото и видя спукания епидермис — несъмнено заради натрупването на газове. Когато обаче се вгледа, си даде сметка, че всъщност това е дълбок разрез, преминаващ през подкожната тлъстина и достигащ чак до червените мускули и белите кости отдолу. Престана да обръща внимание на вонята и на белите червеи, с които гъмжеше откритата от срязването тъкан, защото осъзна, че…
— Съжалявам за това — каза Гутиерес, който се бе приближил, — но пилотът е непреклонен.
Пилотът следваше Гутиерес нервно. Застана встрани. Наблюдаваше внимателно.
— Марти — обади се Левин, — наистина трябва да направя няколко снимки.
— Боя се, че е невъзможно — поклати глава Гутиерес и сви рамене.
— Важно е, Марти.
— Съжалявам. Направих всичко, което бе по силите ми.
Белият хеликоптер кацна малко по-надолу на пясъка и боботенето утихна. От утробата му заизлизаха мъже с униформи.
— Марти, какво мислиш, че е това животно?
— Мога само да предполагам — отвърна Гутиерес. — Ако съдя по размерите, бих го нарекъл неидентифицирана игуана. Разбира се, то е много голямо и не обитава Коста Рика. Вероятно е дошло от Галапагос или от някой от…
— Не, Марти — прекъсна го Левин. — Не е игуана.
— Преди да продължиш — каза Гутиерес и хвърли поглед към пилота, — трябва да знаеш, струва ми се, че в този район и преди са се появявали някои неизвестни гущери. Никой не може да го обясни задоволително. Може би е следствие от изсичането на джунглите, може би нещо друго. Така или иначе изникват нови видове. Преди няколко години започнах да виждам неидентифицирани…
— Марти, това не е никакъв гущер.
Гутиерес примигна.
— Какво говориш! Разбира се, че е гущер.
— Не мисля — поклати глава Левин.
— Сигурно си се заблудил заради размера му — каза Гутиерес. — Истината е, че тук, в Коста Рика, понякога се натъкваме на подобни анормални форми…
— Марти, никога не се заблуждавам — прекъсна го Левин хладно.
— Добре, естествено, не исках да помислиш, че…
— Аз пък ти казвам, че не е гущер.
— Съжалявам — Гутиерес поклати глава. — Не мога да се съглася.
Слезлите от хеликоптера мъже се бяха скупчили на едно място и си поставяха бели хирургически маски.
— Не искам от теб да се съгласиш — каза Левин и се обърна към трупа. — Можем да поставим диагнозата много лесно. Трябва само да изровим главата или пък който и да било от крайниците. Това бедро, например, което, струва ми се…
Млъкна и се приближи. Вгледа се в задната част на бедрото.
— Какво има? — попита Гутиерес.
— Дай ми ножа си.
— Защо?
— Просто ми го дай.
Гутиерес измъкна сгъваемия си нож и пъхна дръжката му в протегнатата длан на Левин, който не отместваше поглед от трупа.
— Мисля, че това ще ти се стори интересно.
— Кое?
— Точно зад задната дермална линия има…
Изведнъж чуха крясъци и вдигнаха очи. Мъжете от хеликоптера тичаха по пясъка към тях. На гърбовете си носеха резервоари, крещяха на испански.
— Какво викат? — попита Левин и се намръщи.
Гутиерес въздъхна.
— Да се отдръпнем.
— Кажи им, че имаме работа — отвърна Левин и отново се наведе над трупа.
Мъжете обаче продължаваха да крещят. Изведнъж виковете им се превърнаха в рев и Левин видя как огнепръскачките припламват и големите огнени езици бумтят на вечерната светлина. Изтича от другата страна на трупа и се развика:
— Не! Не!
Но мъжете не му обърнаха никакво внимание.
— Недейте, това е безценно… — изкрещя Левин.
Първият от униформените го сграбчи и грубо го събори на пясъка.
— Какво, по дяволите, правиш? — изрева Левин и се изправи с мъка на крака. Но беше късно — пламъците вече достигаха до трупа, кожата почерняваше, натрупаният в подкожните мехури метан се възпламеняваше със синкав пукот. Към небето се заиздига гъст дим.
— Спрете! Престанете! — Левин се обърна към Гутиерес. — Накарай ги да спрат!
Но Гутиерес не помръдваше, вторачен в трупа. Обгърнат от пламъците, торсът запращя, тлъстината потече разтопена, после, когато кожата прогоря, се показаха черните, плоски ребра на скелета. Торсът се усука и изведнъж шията на животното изскочи нагоре, обгърната от огъня. Левин видя дългата заострена муцуна, редовете остри, хищнически зъби, кухините на очите — всичко това пламнало като някакъв средновековен дракон, изпускащ огън към небето.