Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Гутиерес сви рамене.
— В наши дни университетските професори с големи имена дават консултации. Това е част от сделката. Бейзълтън е виден професор по биология. Компанията е имала нужда от такъв известен учен, за да изчисти мръсотията, предизвикана от навика на Доджсън да нарушава законите. Тя има платени служители по целия свят. Краде изследванията на други фирми. Изцяло. Казват, че „Биосин“ е единствената занимаваща се с генетика фирма, в която работят повече адвокати, отколкото учени.
— А защо е този интерес към Коста Рика? — попита Левин.
Гутиерес сви рамене.
— Не знам, но напоследък отношението към изследователската работа се промени, Ричард. Тук това се вижда особено добре. Коста Рика притежава една от най-богатите екологични системи на света. Половин милион видове в дванайсет ясно очертани природни хабитата. Тук са представени пет процента от всички видове на планетата. Страната е център на биологически изследвания от години и мога да ти кажа, че нещата се промениха. Някога хората, които идваха тук, бяха учени, посветили се на делото си, които искаха да разберат едно или друго заради самото познание… маймуни, насекоми, растителност. Онези хора се занимаваха с подобни неща, защото те не им бяха безразлични. Със сигурност не очакваха да забогатеят от работата си. Сега обаче почти всичко в тази област на науката се смята за потенциален източник на пари. Никой не знае от какво ще бъде извлечено поредното лекарство и фармацевтичните компании финансират всякакви изследвания. Може би в някое птиче яйце има протеин, който го прави водоустойчиво. Може би някой паяк произвежда пептид, който предотвратява съсирването на кръвта. Може би листата на не знам коя папрат съдържат болкоуспокояващо вещество. Отношението към изследователската работа се променя доста често. Хората вече не изучават естествения свят, а го експлоатират. Имат манталитета на мародери. Всяко ново или непознато нещо предизвиква интерес, защото може да се окаже ценно. И да донесе богатство.
Гутиерес пресуши бирата си.
— Светът — продължи той — се е обърнал нагоре с краката. Истината е, че много хора искат да знаят какво представляват тези анормални животни и откъде са дошли.
По високоговорителите обявиха полета на Левин. Двамата станаха и Гутиерес попита:
— Нали ще запазиш това за себе си? Имам предвид видяното днес.
— Ако трябва да съм честен докрай — отвърна Левин, — не знам какво видях днес. Би могло да е всичко.
Гутиерес се засмя.
— Желая ти успешен полет, Ричард.
— Пази се, Марти.
Отпътуване
Левин намести раницата на гърба си и пое към чакалнята за заминаващи пътници. Обърна се, за да махне за довиждане на Гутиерес, но приятелят му вече бе излязъл навън и се опитваше да спре такси. Левин сви рамене и пак се обърна.
Точно пред него бяха гишетата на митницата, пред които се редяха хора, очакващи да сложат печати в паспортите им. За неговия полет — нощен, за Сан Франциско, с дълъг престой в Мексико сити — нямаше много кандидати. Реши, че има време да се обади в офиса си, за да предупреди Линда, секретарката, че се прибира. Може би трябваше да се обади и на Малкълм. Огледа се и видя цял ред телефонни автомати за международни разговори, но явно бяха малко и до един — заети. Май беше по-добре да използва сателитния апарат в раницата. Свали я от гърба си и помисли, че може би…
Спря и се намръщи.
Погледна назад, към телефоните. В момента ги използваха четирима души. Най-напред видя руса жена с къси панталони и фланелка, която говореше, вдигнала на ръце загоряло от слънцето дете. Човекът до нея беше брадат мъж с яке за сафари, който непрекъснато поглеждаше към златния си „Ролекс“. Пред следващия автомат стоеше възрастна жена, която говореше на испански, докато двамата й възмъжали синове я гледаха съсредоточено и кимаха.
Последният беше пилотът на хеликоптера. Без униформа, по риза с къси ръкави и с вратовръзка. Обърнал се бе към стената, прегърбен.
Левин се съсредоточи и чу, че пилотът говори на английски. Наведе се, уж за да оправи ремъците на раницата, и продължи да слуша. Пилотът бе все така с гръб към него.
— Не, не, професоре — чу го да казва. — Не е така. Не. — Последва пауза. — Не. Казвам ви, не. Съжалявам, професор Бейзълтън, но това не се знае. Остров е, ала кой точно… Трябва да почакаме още… Не, заминава тази вечер. Не, според мен не знае нищо. Няма снимки. Не. Разбирам. Адиос.
Левин наведе бързо глава, защото пилотът се запъти към служебния изход в другия край на залата.