Сянката на вятъра

Когато разбрах какво се случва всъщност, вече нямаше връщане назад; все пак никога не изгубих надеждата, че може да изпуснеш следата, да забравиш за нас или пък животът — твоят, не нашият — да те отнесе надалече, на безопасно място. Времето ме е научило да не губя надеждите си, но и да не им се доверявам прекалено. Надеждата е жестока и суетна, без съвест. От дълго време Фумеро е по петите ми. Ясно му е, че ще падна, рано или късно. Не бърза, затова изглежда непонятен. Живее, за да си отмъсти — на всички и на самия себе си. Без отмъщението, без яростта той просто би се изпарил. Фумеро знае, че ти и твоите приятели ще го отведете до Жулиан. Знае, че след близо петнайсет години вече не са ми останали сили или средства. С години ме е гледал как умирам и само чака мига, в който ще ми нанесе последния удар. Никога не съм се съмнявала, че ще умра от неговата ръка. Сега зная, че моментът наближава. Ще предам тези страници на баща ми със заръката да се постарае да попаднат у теб, ако с мен се случи нещо. Моля се на този Бог, който никога не пресече пътя ми, да не се наложи да ги прочетеш, но предусещам, че моята съдба — въпреки волята ми и напразните ми надежди — е да ти връча тази история. А твоята — въпреки младостта и невинността ти — е да я освободиш.

Ако четеш тези думи, този затвор от спомени, това би означавало, че вече не мога да се сбогувам с теб, както бих желала, не мога да те помоля да ни простиш, особено на Жулиан, и да се грижиш за него, когато мен няма да ме има. Зная, че не мога да те моля за нищо — освен да се спасиш. Навярно всички тези страници са успели да ме убедят, че каквото и да стане, винаги ще имам приятел в твое лице, че ти си моята единствена и истинска надежда. От всички неща, които е написал Жулиан, винаги съм чувствала най-близко до сърцето си това, че продължаваме да живеем дотогава, докато някой ни помни. Както често ми се е случвало с Жулиан, години преди да се запозная с него, чувствам, че те познавам и че ако мога да се доверя на някого, то това си ти. Спомняй си за мен, Даниел, ако ще и да е скришом в някой ъгъл. Не ме оставяй да си отида.