Жените, които го познаваха [bg]

Себастиан беше огледал долния етаж. Там нямаше нищо, с изключение на още няколко свещи и стари боклуци. Той се върна при стълбите, вгледа се в мрака и се заслуша. Отново извика:

– Хей! Има ли някой тук?

Пак не получи отговор.

Тръгна нагоре по стълбите и на половината път видя пламъка на още една свещ. Тази игра започваше да му писва. Той извика още веднъж, този път по-силно:

– Едвард, знам, че си тук!

Продължи да върви. Някои стъпала бяха изгнили и трябваше да ги прескача. Когато стигна до горе, видя, че се намира в началото на коридор. От двете страни имаше врати и една в дъното. Всички бяха затворени.

Отвори първата врата. На прозорците бяха заковани дъски и в стаята цареше непрогледен мрак. Той бутна вратата, за да влезе малко светлина от коридора, и влезе. Стаята беше празна, с изключение на едно старо бюро в ъгъла. Нищо друго.

Себастиан се приготви да излезе от стаята, когато чу слаб шум зад гърба си в мрака. Завъртя се, но вече беше късно. Почувства дъха на Хинде върху лицето си и ножа, опрян в гърлото му. Помъчи се да се отпусне и позволи на Хинде да го притисне до влажната, воняща на мухъл стена.

– Отдавна чакам това – изсъска Хинде.

Той беше толкова близо, че Себастиан долови вълнението му. Опита се да запази спокойствие. Ножът беше остър. Ако Хинде натиснеше малко по-силно, щеше да прониже кожата му.

– Чаках те, но сега е време да започнем.

Себастиан го погледна. Очите на Хинде блестяха, въпреки че светлината в стаята беше слаба.

Тя беше жива. Ваня все още беше жива.

– Пусни я – каза Себастиан колкото можеше по-убедително. – Това е между теб и мен.

Хинде се усмихна. Изражението му говореше достатъчно красноречиво. Той поклати глава и потвърди най-лошите опасения на Себастиан.

– Не. Искам да гледаш. В края на краищата, на теб ти достави удоволствие да ме изследваш. Реших, че сега ще е добре да имаш място на първия ред.

Себастиан се бореше да запази спокойствие.

– Пусни я. Вземи мен вместо нея.

– Вместо нея? Никога. Може би и двамата.

Хинде изведнъж обърна Себастиан така, че застана зад него, все още опрял ножа в гърлото му, а после го блъсна в коридора.

– Сега аз контролирам нещата – заяви той и за да наблегне на думите си, натисна нагоре ножа, затрудни дишането на Себастиан.

След това го забута към дъното на коридора. Все по-близо и по-близо към вратата. Себастиан осъзна, че отиват там. Целта им беше стаята отвъд онази врата.

Макар да знаеше, че е абсолютно безсмислено, той не се сдържа.

Започна да умолява Хинде.

Не можеше да загуби Ваня.

– Моля те, вземи мен вместо нея. Моля те.

– Много благородно от твоя страна. Но ти несъмнено имаш причини – отвърна Хинде.

Те стигнаха до вратата и Хинде я отвори със свободната си ръка.

– Дойдохме – закачливо извика той.

Едва след секунда Себастиан и Хинде осъзнаха значението на онова, което виждат.