Край Рио де ла Плата

— В каква посока ще нападнем?

— В южна, понеже натам се намира корабът, с който ще продължим по реката. Внезапно ще се втурнем между двата корала, където е изходът на юг. Само за минута ще си пробием път.

— Хм! Може би ще успеем.

— Във всички случаи ще успеем. Трябва да успеем. Но не говорете толкова високо! Този човек може да ни чуе и да ни предаде. Тогава за нас няма да има вече никакво спасение.

Още няколко минути си давахме вид, сякаш все още спорим и нещо доуточняваме, а после се върнахме при другите. По устните на войника играеше триумфална усмивка. Той бе напълно убеден, че е разкрил най-важната ни тайна. Начинът, по който бяхме осъществили хитро замисления си план, сигурно щеше да заблуди и някой по-умен човек. Разговорът ни бе проведен толкова естествено, че много трудно можеше да се прозрат намеренията ни да измамим противниците си.

— Споразумяхме се с този сеньор — казах на войника. — Той също се съгласи да преговаряме с вас. Нека майорът ни съобщи кого изобщо иска да плени.

— Всички, естествено, всички!

— Хайде, бе! При нас има и такива хора, с които той си няма никакво вземане-даване.

— Не знам. Това си е негова работа.

— Иска ми се да разбера размера на откупа.

— Няма да има такъв, понеже на майора е заповядано да предаде пленниците на Хордан.

— Ще видим. И така, кажете на майора, че искаме да ни изпрати като парламентьор сеньор Гомара!

— Ами ако не се съгласи и изпрати друг?

— В такъв случай ще задържим въпросния човек като пленник, като заложник. Само сеньор Гомара ще пуснем да се върне, защото той е приятел на нашия водач. Може би старши лейтенантът вече знае, че неговият роднина Гомес се намира тук.

— Сигурно още с пристигането си го е научил. Има ли да съобщавам и нещо друго?

— Да. Гомара да дойде сам, без каквито и да било придружители.

— Това се разбира от само себе си.

— Кажете им още, че ще завардим и четирите прохода между кактусовите плетища, водещи към ранчото и ще застреляме всеки, който дръзне да се приближи до нас. На времето от този миг до завършване на преговорите ни ще гледам като на примирие, а докато трае то, трябва да се въздържаме от всякакви враждебни действия. Не спазвате ли примирието, незабавно ще разстреляме парламентьора. Хайде, вървете!

— Слава Богу! — възкликна той и облекчено въздъхна. — Най-сетне, най-сетне!

Когато се изгуби от очите ни, полковникът попита:

— Сеньор, изглежда имате някакъв план за бягство?

— И то великолепен план. Може би ще се измъкнем още по време на преговорите.

— Но това е невъзможно!

— Напротив, дори е твърде вероятно. Поне такива са намеренията ми.

— Обикновено между намерение и изпълнение има доста дълъг път.

— Но не и в този случай.

— Тъй! И в каква посока ще избягаме?

— На север.

— Но нали преди малко казахте, че ще ги нападнем през южния проход?

— Казах го, защото исках да заблудя войника. А така те ще изпратят повечето от хората си да заемат позиция откъм южната страна. Впрочем ще е цяла глупост да бягаме в тази посока, след като сме тръгнали за Кориентес, тоест — на север — и освен това изобщо не бива и да помисляме за връщане на парахода.