Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
— Не му е тук място го.
— Мястото му е там, където съм и самият аз. А сега мълчи. Ти си в безопасност. После направо ще те взема със себе си.
— Ще дойда с теб само ако дойдат и другите.
— Тогава нищо не мога да променя. И тъй, остани си тук!
Той ни огледа всички по ред, а след това седна срещу мен и каза:
— По даденото ми описание предполагам, че вие сте немецът. Така ли е?
— Да, аз съм — отвърнах му.
— Както ми казаха, тук се чува вашата дума и затова се обръщам към вас. Какво имате да ми казвате?
— Най-напред и с по-голямо право ми се ще да попитам какво имате вие да ми казвате?
— От името на майора трябва да ви известя, че аз ще преговарям с вас, понеже така сте пожелали.
— Добре! Тогава нека най-напред уточним условията, при които е възможно провеждането на подобни преговори. Какво иска майорът? Всички безпрекословно да станем негови пленници, нали?
— Да, така е.
— Ами ако откажем?
— Ще бъдете застреляни.
— А какво ще стане с нас ако се предадем?
— Това ще реши Лопес Хордан.
— В такъв случай ще искаме поне някаква гаранция, че никой от нас няма да бъде убит.
— Майорът не може да ви я даде.
— Но, сеньор, нима не разбирате какво искате? Ние трябва да се предадем безусловно, без срещу това да получим каквото и да било — нито гаранции, нито някакво обещание, нито една успокоителна дума!
— Така е.
— Не можем да се съгласим с подобни условия.
— Е, добре! Тогава няма какво повече да си кажем и мога да си вървя.
— Исках само още да ви попитам какво престъпление сме извършили!
— Това не ме засяга. Сигурно го знаете по-добре от мен.
— Спрямо самите нас беше извършено престъпление!
— Да не спорим! Изпълних поръчението си. Не желая да слушам нищо друго.
— Не можем да се предадем. Не забравяйте, че искахме да преговаряме и че все още не се намираме във властта ви!
— Тъй ли? Но да твърдите подобно нещо е лудост!
Въпреки неговата неотстъпчивост и рязкост аз запазих досегашното си поведение и с унил глас отговорих:
— Това е само ваше мнение, но не и мое.
— Всяка съпротива е безполезна!
— Може би изобщо няма да чакаме, докато ни се наложи да се съпротивляваме.
— Вече знам! — подигравателно се изсмя той. — Това ни е известно!
Несъмнено той беше научил, че се каним да си пробием път на юг. По израза на лицето му разбрах, че моят план вече носи плодове. Но именно заради това не проявих и следа от радост, а с такъв тон, сякаш сам не вярвах на собствените си думи, казах следното:
— Все пак не е невъзможно да си пробием път, макар да сме обградени от всички страни! И да ни нападнете, ние ще заемем, тук и четирите изхода, през които сте принудени да минете!
— Трима срещу сто? — изсмя се той.
— Да, но тези трима души разполагат с повече от двайсет изстрела!
— Ами! Даже с револвери не е възможно да се стреля двайсет пъти за една минута.
Той сбърчи чело, презрително ме изгледа, повдигна рамене и попита:
— Сеньор, ще ми разрешите ли да ви кажа нещо най-искрено, ама съвсем искрено?
— Разбира се!
— Искам да ви кажа, че сте голям глупак!
Това бе съвсем изненадваща откровеност. Всички мои спътници веднага отправиха погледи към мен. Изглежда мислеха, че гневно ще се нахвърля върху офицера. Но аз изобщо нямах подобно намерение. Даже трябваше да положа усилия да не избухна в смях. Никак не ми беше трудно да запазя спокойствие. И така, погледнах го в очите нито учудено, нито разгневено, и отвърнах:
— Не ви се сърдя за това, което казахте. Изглежда си мислите, че можете да говорите такива неща, защото сте парламентьор и няма да посмеем да посегнем на вас, нали?
— Ами! И иначе нямаше да посмеете! — гордо извика той. — Не ме познавате. Вярно, че родителите ми са индианци, но също като вас съм се научил да чета и пиша. В планините съм търсил злато, ходил съм и на лов за чинчила, като съм преодолявал хиляди опасности. Кой от вас може да се похвали със същото? С никой от вас не бих си сменил мястото в живота! Ето, това исках да ви кажа!
Невижданото му самочувствие не успя да промени сериозното изражение на лицето ми. Лошо е човек да не знае какво и колко може, но пък още по-лошо е, ако значително надценява възможностите си. Ала нима някой би очаквал от един южноамерикански индианец да има вярна преценка за себе си и за своите способности?
Тъй като останах напълно сериозен, моите спътници също положиха усилия да последват примера ми. Само боцманът не успя да се сдържи и каза:
— Сеньор, я не разтегляй такива локуми, че ще залепнат по теб. В момента четенето и писането малко ме интересуват, ала ми се ще да се позанимая малко с теб самия.