Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Уау, никога не бях ходил в зоологическа градина. В Лита нямаше нищо подобно, защото общността на друидите беше твърдо против подобно издевателство над животните, а покойния император се съобразяваше с тяхното мнение. Дори изкуствено беше вдигнал цената на месото, за да подтикне хората към вегетарианство… но сега не говорим за това.
— За какво ви е било мазето? — попитах аз стража. — Паразитите се страхуват от слънцето, съвсем не е задължително да се крият в мазе, достатъчно им е да намерят тъмна стая.
— Не се сетихме за това — честно отговори Девлин. — А и животните се държаха нормално, тоест просто си стояха в клетките…
— Добре, разказвай нататък — въздъхнах аз.
— Животните се телепортираха точно в средата на залата, и започна ужасна паника. Викове, писъци… ние се втурнахме към тях, но бяхме само петима, а животните от зоопарка — това не са ви плъховете. Само водният бик тежи колкото десетина души. Именно той уби един от моите хора, удряйки го с опашка. А втория го уби с удар с клюн огромна птица…
— Как вие тримата сте се справили с цялата тази тълпа чудовища?! — озадачено попитах аз. — И защо не извикахте помощ?
Офицер Девлин сведе поглед.
— Не успяхме да обявим тревога… всичко стана толкова бързо. След като започна паниката, в залата изтичаха два друида и ни помогнаха да се справим със ситуацията.
Ето това вече беше интересно! Може би паразитите бяха реагирали именно на друидите, а не на стражите? Това би обяснило всичко…
— Помогнаха ви? — попита Невил. — И в какво се изразяваше тяхната помощ?
— Те се справиха с водния бик, птиците и още няколко от дребните животинки.
Ние се спогледахме с Невил.
— По-точно?
Офицер Девлин окончателно се смути.
— Убиха всички, с изключение на два яйцеяда, които убихме ние — призна той след кратка пауза.
— Това не ни го беше казал — подозрително присви очи Невил.
Забавно. Мислех, че офицер Девлин е самата честност, идеалният служител. А се оказа, че той скрива от нас подробности за сблъсък, в който загиват двама от неговите хора.
— Сигурен ли си, че това са били друиди? — реших да уточня аз. — Може би са били вампири, или някой друг?
Честно казано, бих заложил на вампири. Най-малкото за един такъв се сещах — Канмиир. Но кой тогава е втория и защо стражите са ги възприели за друиди?
— Те бяха облечени в друидски дрехи — поясни Девлин. — Освен това, единият от тях използваше пръчка, от която изстрелваше зелени мълнии.
Да, изглежда, че Девлин беше прав — помогнали са им друиди. Това беше за Мелисия.
Аз не се поколебах и поканих друидката да се присъедини към нас.
— Слушай, днес два друида са помогнали на офицер Девлин да се справи с паразитите. Нека ти ги опише, може да се сетиш кои са…
По молба на Мелисия стражът подробно описа не само външния вид на неочакваните помощници, свършили цялата негова работа, но и стила им на бой. Изясни се, че двата друида са много млади и използват различни бойни техники. Първият се бие изключително в ръкопашен бой, а вторият използвал тояга и от време на време пускал зелени мълнии.
— Странно — намръщи се друидката. — Единственият млад друид в нашата общност е пазачът, останалите са много по-стари и да ги помислиш за млади не върви. А всеки пристигащ в града друид е длъжен да се регистрира в общината, така че щях да знам за идването им… освен ако са пристигнали днес и още на са се обадили.
— А, да — спомни си Девлин. — Също така много ме учуди единият друид, този, които хвърляше зелени мълнии. Може да ми се е сторило в сумрака, но той като че ли за миг се покри с някаква странна кора… като кора от дърво……
— Покрил се е с кора? — засмя се Мелисия. — Е, тогава познавам единия от друидите. Ако той наистина е в града, то много ни е провървяло. Боец като него струва колкото десетима.
Струва колкото десетима? Това нищо не означава. Трябва веднага да се уточнява какви десетима се има в предвид — обикновени хора, вампири, ученици от Академията, Майстори… а така много неясно се получава. Например, аз и досега не мога да кажа колко ученика са нужни, за да се справят с истински вампир. Само с математика няма да минеш — всичко зависи от случая и още множество фактори.
— Остава да намерим този боец и да го поканим тука — недоволно каза Невил.
Мелисия леко прехапа устни.
— Ще се опитам да се свържа телепатично с него. Ако Херион е наблизо, аз ще го почувствам…
Бедният Невил. Беше просто ужасно да се гледа. Дори леко пребледня… Нима ревнува?
— Зак, какво си шепнете там? — извика Чез. — Да нямате някакви тайни от приятелите си?