Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Да се надяваме, че вампирът е прав и паразитите наистина са създадени за лов на магьосници, вампири и друиди. Иначе и ние, и всички жители на града ще имаме много сериозни проблеми.
— Иначе в този град може изобщо да не останат жители — поправи ме Алиса. — Във връзка с това възниква съвсем резонния въпрос, какво ще правим?
— Ще се подготвяме — свих рамене аз. — Има няколко варианта за това какво ще се случи тази нощ — паразитите атакуват нас, паразитите атакуват всички наред или не нападат никого. Така че да помислим какво можем да направим във всеки от тези случаи.
— Забрави и още един вариант — поправи ме Алиса. — Те могат да се държат и по друг начин, абсолютно непредвидимо.
Е, не може всичко да се предвиди. Особено, ако се отчете, че…
— Вече се мръкна — напомни ни офицер Девлин. — Ако ще планирате някакви действия, по-добре побързайте.
В този момент в импровизираната „заседателна зала“ се втурна Чез, а след него — Мелисия и капитанът на младшите ни сътрудници Даркин.
— Защо да бързаме? — весело попита Чез.
— На среща — пошегува се Алиса.
— Всички заедно? — Чез се просна в едно кресло. — Добре, с какво може да се похвалите? Аз изгорих към сто и петдесет плъха.
— Намерил с какво да се хвали — усмихнах се аз. — В града има няколко хиляди, мислиш ли, че си им причинил значителни загуби?
— Няколко хиляди? — в един глас попитаха новодошлите.
— Представяте ли си? — потвърди Невил. — Освен това, тази нощ те ще изпълзят от своите скривалища.
Докато Алиса им разказваше за срещата ми с вампира, реших да поговоря с Невил. До този момент нямахме възможност да поговорим на спокойствие — постоянно бързахме. Всъщност и сега нямахме много време, но няколко минути за приятел можеха да се намерят.
— Как мина денят ти? — попитах аз.
— Скучно — честно отговори той. — Гледах придвижванията ви на картата. Никой дори тревога не включи.
— Между другото, знаеш ли какво се е случило при Алиса и Девлин? Как са загубили трима души?
— Алиса в една къща попаднала на заразени хора — слуги. Тя не разбрала веднага, че гривната посочва именно тях, защото в мазето имало и плъхове. Заразените слуги ги нападнали на излизане от мазето, след като били приключили с плъховете…
Ясно. Дракон да ме вземе, наистина с гривната може да пропуснеш някой заразен човек, ако е застанал на една линия с плъховете или ако е извън обхвата й. Учудвам се, че в тази ситуация се е оказала единствено само тя.
— Ами Девлин?
— При тях е било още по-сложно. Стражите отишли в местния зоопарк.
— Къде? Тук има зоопарк? — изумих се аз.
— Имаше — поправи ме Невил. — Всички животни са били заразени с паразити и в момента, когато стражите се появили, всички животни се телепортирали извън клетките. И станала една…
Забелязах сериозно несъответствие в цялата история. Или нещо не отчитахме, или аз нещо не разбирах.
— Ти сигурен ли си, че заразените животни са реагирали именно при появата на стражите?
Невил се замисли.
— Ами, според разказа на Девлин, всичко се е случило точно така.
— Глупости — казах аз. — Сам помисли, нима вярваш, че глупавите паразити, същите, които се вселяват в животни, могат по някакъв начин да отделят стражите от тълпата обикновени хора, които не могат да управляват енергията, и да ги атакуват?
— Странно е — призна Невил. — Може би са реагирали на гривните?
— Дотогава не са реагирали, и изведнъж почват да реагират? — със съмнение попитах аз. — Девлин! Имам няколко въпроса към теб!
Стражът се откъсна от увлекателния разказ на Алиса за разговора ми с вампира и се приближи към нас.
— Да?
Стори ми се, че усмивката на нашия капитан вече не беше толкова лъчезарна, а по-скоро уморена и виновна.
— Може ли да ми разкажеш подробно какво се случи в зоологическата градина. Особено ме интересува момента, когато животните са ви нападнати.
— Добре — послушно кимна стражът. — Значи така, в зоологическата градина ни доведоха гривните. Тя е разположена в една огромна шатра. Ние мислехме, че това са пак плъхове, и затова изобщо не обръщахме внимание на животните в клетките. А и какво да ги гледаме? Градския зоопарк не се е променял през последните сто години — дузина яйцеяда, диви кучета, няколко екзотични птици, воден бик и още няколко дребни животни. Затова отидохме направо в дирекцията, за да разберем къде има мазета, и точно в този момент животните започнаха да се телепортират от клетките си…
— Ами слънцето? — изненадах се аз.
— В щатрата няма нито един прозорец — каза Девлин. — Това е част от обстановката — във всяка клетка свети лампа, а между клетките цари полумрак.