Адвокат за милиони [bg]

— Тя е на четиринайсет. Допреди година Девън дори не е знаел за нея. Майка й е боклук — оставила момичето до къщата на Девън и духнала. Сега ме моли да се погрижа за нея. Ако влезе в затвора, тя ще се озове в дом за сираци, което аз не искам да допусна.

— За бога, Фин — намеси се Лиса, — та ти дори не познаваш това момиче!

— Не, но познавам домовете за сираци. Живял съм в такива четиринайсет години. Повярвай ми, не е добро място. Ако мога да направя нещо, ще го направя.

Козловски невярващо поклати глава.

— Чак толкова ли, че да си готов да направиш без пари?

— Да, ако е необходимо. Какъв е проблемът? Пари ли не ти достигат? Сега печелиш два пъти повече отколкото като ченге. Страх те е, че няма да имаш достатъчно за разпродажбата на летни дрехи в „Уолмарт“ ли? — Фин хвърли поглед към Лиса. — А за теб знам, че не се притесняваш за пари.

— Не, не се притеснявам. Стига да не ни става навик.

— Добре, значи всички сме „за“? — попита той. — Ще му издействаме освобождаване под гаранция и после ще направим каквото можем. Ще го пишем „в интерес на обществото“, сиреч безплатно. А ако стане чудо и той ни плати…

— Няма да стане — заяви детективът.

— Добре, но ако все пак ни плати, тогава ще ни дойде като от небето. Ще има достатъчно дори да си купиш нов костюм. Може дори от естествен плат. Може да не е непромокаем като полиестера, но може и да ти хареса. Съгласни ли сте?

— Съгласна — отвърна Лиса.

— Добре, но не ми харесва — измърмори Козловски.

— Не разбирам защо толкова много мрънкате. На мен се пада най-трудната работа.

— В смисъл? — попита Лиса.

Адвокатът отпи от бирата.

— Казах му, че ще наглеждам дъщеря му.

— Какво си му казал? — извика помощничката му, толкова силно, че всички наоколо обърнаха погледи към тях.

— Чу ме. Ще взема дъщеря му при мен за няколко дни.

— Олеле, става все по-хубаво! — изсумтя Козловски.

— Какво искате от мен да направя? — попита Фин.

— Сега вече ми стана ясно — каза Лиса. — За теб това е като някакъв кръстоносен поход, нали? Затова искаш да се заемеш с този случай. Мислиш си, че ако успееш да я отървеш от дома, ще можеш да изкупиш вината си за глупостите, които си вършил, когато си бил на нейната възраст? Кога най-накрая ще поумнееш? Ти си адвокат на Девън, не негов роднина. Не е твоя работа.

— Естествено, че не е моя работа, но е само за няколко дни. Какво толкова?

— Имал ли си някога вземане-даване с четиринайсетгодишно момиче?

— Не и откакто бях на петнайсет. Мили Донъли. Господи, тя беше прелестна!

— Някога и аз бях на четиринайсет — продължи Лиса. — Казвам ти, правиш голяма грешка. Къде е тя сега?

— В апартамента на Девън. Там сега е и приятелката на Девън, но тя заминава за Провидънс днес. Обещах му, че ще я взема след мача. Той каза, че не знае кого да помоли — снощи са го арестували.