Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Тя го погледна неразбиращо.

— Кой друг знае за тази книга?

Изведнъж в погледа й се изписа ужас.

— О, боже!

— Какво?

Тя се извърна към него и го погледна в очите.

— Около два милиона души знаят за книгата.

— Какво ти става, по дяволите?!

— Онова интервю по телевизията. Участвах в една музикална програма на Би Би Си и стана дума за европейското ми турне догодина. После споделих, че възнамерявам да продължа работата по книгата. Разправих как Оливър ми е пращал всичките събрани материали от проучванията си чак до самата си смърт и че от неприятности все не ми е оставало време да ги прегледам.

— Кога беше предаването?

Тя направи гримаса.

— В деня преди да се опитат да ме отвлекат в Лондон.

Бен усети лек допир до крака си и се сети за изпадналото пакетче. Наведе се и го вдигна.

— Господи! Това ми е познато — прошепна Лай, като го взе от ръката му. — Пакетът, за който ти казах. Последният, който ми изпрати. — Тя го превъртя в ръцете си. — Очакваше ме след погребението му. Помолих Пам да го сложи в класьора с всичко останало.

— Трябва да го отворим веднага — каза Бен.

— Знам.

Бен разкъса обгорелия плик. Под защитния слой от найлон на мехурчета имаше кутийка за дискове, напълно невредима от пожара.

— Но това е музика! — каза той. — „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Защо ли ти я е пратил?

Тя въздъхна.

— Моя е. Бях му я дала да я слуша. Явно е искал да ми я върне.

— Значи такава била работата.

Лай сякаш се смали на седалката.

— Какво става, Бен?!

Той отвори кутийката. Дискът с познатото жълто лого на „Дойче Грамофон“ се бе отделил от подложката си и изпадна в скута му. Отдолу имаше друг — за компютърен запис.

Върху сребристата му повърхност нечия забързана ръка бе написала с черен маркер следните думи: