Зовът на костите [bg]

- Както самоубийствата, така и оскверняванията на трупове рядко стават публично достояние, защото предизвикват силен отзвук сред обществото, а понякога имат и призивен ефект, но тези случаи са по-чести от изнесените в медиите. С вълната имигранти от Хаити, Доминиканската република, Куба и някои райони на Африка нахлуха и религиозни практики, донесени от тези страни, които се радват на добър прием сред европейците. Магическите ритуали добиха широко разпространение през последните години, а за призоваване на духовете на мъртвите се изискват човешки кости, така че оскверняванията на ниши и гробници доста зачестиха. Миналата година при рутинна проверка за наркотици била засечена кола, в която открили петнайсет човешки черепа, измъкнати от различни гробища на Коста дел Сол и пътуващи за Париж. Явно достигат значителна цена на черния пазар.

- С една дума, тези кости може да идват отвсякъде... - заключи Сан Мартин.

Йонан отново се присъедини към тях.

- Чак отвсякъде не, убеден съм, че са задигнати оттук, от Арискун или от съседните селища. Истина е, че човешки кости се използват при много религиозни обичаи, но поверията за майру-бесо са разпространени само в Страната на баските, Навара и френските територии, населени с баски. Когато получим от доктор Сан Мартин подробностите около смъртта, ще знаем къде да търсим.

Той се обърна и се отдалечи към другия край на църквата под учудения поглед на Амая. Тя познаваше Йонан Ечайде от три години и през последните две възхищението и уважението й към него бяха нараствали с едри крачки. Антрополог и археолог по образование, той бе дошъл в полицията направо от университета и макар да не беше полицай от кариерата, Амая харесваше и винаги търсеше леко романтичното му виждане за нещата и сговорчивия му и незлоблив характер, който тя високо ценеше. Затова бе толкова смаяна от неговата настойчивост, почти упорство, да даде определена насока на случая. Тя прикри изненадата си и се сбогува със съдебния лекар, но от ума й не излизаше начинът, по който инспектор Ириарте се бе съгласил с казаното от Йонан Ечайде, докато очите му тревожно обхождаха стените на храма.

Чу, че Ибай плаче, още като пъхна ключа в бравата. Бутна вратата с гръб и затича нагоре по стълбите, събличайки палтото си. Водена от настоятелния плач, влезе в стаята, където синът й направо се дереше в люлката. Тя се огледа и гневът й още повече нарасна и сви стомаха й на топка.

- Джеймс - извика ядосано, докато вдигаше бебето от люлката.

Джеймс влезе в спалнята с шишето с биберона в ръка.

- Защо го оставяш да плаче така? Та той е отчаян! Мога ли да знам какво правеше?

Джеймс спря насред път и вдигна шишето с биберона като неоспоримо доказателство.

- Нищо му няма, Амая, плаче, понеже е гладен и аз се опитвах да реша проблема, време му е за ядене, а той, както знаеш, е точен като часовник. Изчаках няколко минути, но като видях, че те няма и той все повече хленчи...