Зовът на костите [bg]

- В Елисондо?

- Не, на пет километра оттам, в Арискун.

Тя затвори телефона и погледна часовника. Четири и една минута. Изчака със затаен дъх и след няколко секунди усети лекото раздвижване, едва доловимия допир, кратичката и вече толкова любима въздишка, с която синът й се събуждаше точно навреме за поредното кърмене. Запали лампата на нощното шкафче, покрита отчасти с кърпа за смекчаване на светлината, и се наведе над люлката, за да поеме лекия и топъл товар, вдишвайки нежното ухание, което излъчваше главичката на детето. Сложи го до гърдата си и подскочи, когато бебето яко я засмука. Усмихна се на Джеймс, който се бе изправил на лакът и я гледаше.

- Нова задача? - попита той.

- Да, трябва да изляза, но ще се върна още преди следващото кърмене.

- Не се притеснявай, Амая, всичко ще е наред; ако се забавиш, ще му дам биберона.

- Ще се върна навреме - каза тя, погали главичката на сина си и го целуна по мястото на още незатворените фонтанели.

Църквата „Сан Хуан Баутиста“ в Арискун светеше отвътре в зимната нощ, за разлика от стройната кула на камбанарията, щръкнала гордо в мрака като безмълвен страж. В портика пред южната фасада, откъдето се влизаше в храма, се виждаха неколцина униформени полицаи, насочили фенери към ключалката.

Амая паркира на улицата и събуди младши инспектор Ечайде, който беше задрямал на съседната седалка, заключи колата и прескочи ниския тухлен зид пред църквата.

Поздрави полицаите и влезе в храма. Протегна ръка към купела със светена вода, но мигом я отдръпна, когато усети миризмата на изгоряло, която се носеше във въздуха и й напомняше за гладени дрехи и прогорен плат. Видя инспектор Ириарте да разговоря с двама потресени свещеници, които закриваха уста с ръце, вперили очи в олтара. Зачака, наблюдавайки оживлението, настъпило при пристигането на доктор Сан Мартин и съдебния секретар, като се питаше какво търсят двамата там.

Ириарте се приближи.

- Благодаря ви, че се отзовахте, госпожо инспектор; здрасти, Йонан - поздрави ги той. -През последните седмици тази църква е била обект на няколко поредни посегателства. Първо някой се промъкнал посред нощ и строшил на две купела за кръщение. Следващата седмица пак влезли, но този път нацепили с брадва една от скамейките на първия ред, а сега и това - посочи той към олтара, където личаха следите от малък потушен пожар. Някой влязъл с факла и подпалил покривките на олтара, те, за щастие, са от метални нишки и горят бавно. Капеланът, който живее наблизо и през последните седмици добил навика да наглежда църквата, видял светлина вътре и се обадил на спешния телефон. При пристигането на патрулката огънят вече бил угаснал, а от посетителя или посетителите нямало и следа.

Амая го погледна очаквателно, стисна устни и направи физиономия, която явно показваше недоумението й.

- Добре де, акт на вандализъм, оскверняване или както щете го наречете, но не виждам как ние можем да ви помогнем.

Ириарте театрално повдигна вежди.