Възкресителят [bg]

Връщането му в „Харп Индъстрис“ се оказа по-трудно от очакваното. Имаше чувството, че е отсъствал по-дълго, отколкото в действителност. Хора, които почти не познаваше, му хвърляха погледи крадешком, а по-близките му приятели и колеги му обръщаха прекалено много внимание. Когато стигна до кабинета си, беше изтощен да отговаря на едни и същи въпроси.

Секретарката му Пам прие спокойно завръщането му, но тя поддържаше непрекъснато връзка с него през последните две седмици и го държеше в течение на основните въпроси в работата.

— Кафе? — попита тя.

— Да, ако обичаш — отвърна той. — Колкото и да е странно, започнах да го пия със захар. Сигурно е от удара в главата.

— Ясно, със захар. Мартин идва. Искаше да му съобщя веднага щом дойдеш.

Минути по-късно Мартин Аш цъфна на вратата с огромна усмивка и два плика в ръка. Той бе в началото на шейсетте, изпечен администратор, способен да се държи както като добродушен вуйчо, така и като строг училищен директор. Днес бе целият топлота и съчувствие.

— Толкова се радваме, че си отново сред нас, Артър — рече, докато се настаняваше.

— Благодаря, че си идвал в болницата. Доколкото разбрах, точно тогава са ми правели скенер.

— Всички ужасно се безпокояхме. Донесох ти поздравителна картичка по повод завръщането ти, подписана от всички от магнитния отдел.

Артър погледна картичката и я остави.

— Готов съм да се заема отново с работата, Мартин. Давам си сметка, че сезонът е важен, така че ще трябва да си седна сериозно на четирибуквието, за да не изостанем от графика.

— Виж, никой не иска да се преуморяваш. Преминал си през много сериозно изпитание. Натоварих Стю Гелфанд да поеме нещата, докато те няма. Мисля, че е започнал да работи с твоите мениджъри, за да не излязат от форма.

Стю Гелфанд завеждаше по-малкия отдел за крайни потребители на магнити. Артър се занимаваше с индустриалната страна на бизнеса. Помежду им имаше открито съперничество за мястото на Аш след пенсионирането му и Артър не остана особено доволен, че Стю си е напъхал носа в неговите работи.

— Ще се погрижа да пратя на Стю кошница с плодове — каза той.

— И още нещо. Получих по куриер писмо от доктор Харп, което трябва да ти предам лично. Ето го.

— Нямах представа, че знае кой съм.

— Артър, мисля, че вече всички знаят кой си.