Възкресителят [bg]

Харп се разсмя.

— Но ти не вярваш на тези твърдения, нали? Личи ти по изражението.

— Нито за миг! — отсече Артър. — Артефактът несъмнено е много интересен. Все пак е от първи век и несъмнено е изработен от близкоизточен ахат, но никой от сериозните изследователи на Граала не вярва, че потирът от Валенсия е оригиналът. Мога да продължа, разбира се. — Артър погледна към госпожа Харп и размисли. — Но се опасявам, че ще бъде малко досадно за съпругата ви.

— Глупости! — възкликна Харп. — Това е много по-интересно, отколкото да си приказваме за времето или за неодимови магнити! Съгласна си, нали, Лилиан?

Госпожа Харп си наля още вино и се усмихна едва-едва.

— Правиш много провокативно изявление в онази статия — продължи Харп. — Пишеш, че имаш известни идеи къде може да се намира Граалът.

— Така е.

— Разкажи ми повече.

— Ами, проучването не е само мое, член съм на неформална група търсачи на Граала, повечето учени. Срещаме се от време на време да споделяме идеи. — Артър млъкна и избърса неканената сълза, която внезапно избликна в крайчеца на окото му.

— Добре ли си? — попита Харп.

— Извинете — побърза да каже Артър. — Просто основателят на групата и съпругата му са хората, които бяха убити.

— Разбирам. Ужасно, ужасно — промърмори Харп и жена му го повтори като папагал.

— Ендрю Холмс беше професор в Оксфорд. Неотдавна направил значително откритие, след като попаднал на интересен средновековен документ.

— Да? — подкани заинтригувано Харп и остави приборите си.

— Не би трябвало да говоря много за това, тъй като той не е публикувал откритията си. На Ендрю едва ли би му харесало някой да оповести новината преждевременно.

— Можеш да ми имаш доверие, Артър — увери го Харп. — Пък и пред кого бих могъл да се разприказвам? Имаш думата ми на джентълмен и твой шеф, че ще си мълча.

Артър погледна към госпожа Харп.

— Изобщо не е нужно да се притеснявате за мен — обади се тя. — Почти не ви слушам.

— Продължавай — настоя Харп.

— За съжаление, не съм сигурен, че някой някога ще научи изцяло подробностите около откритието му, защото пожарът е унищожил всичките му документи. Ето обаче какво ми каза на мен. Както знаете, търсенето на Граала е влязло в общественото съзнание чрез литературата за крал Артур. Томас Малори може пръв да е повдигнал темата през петнайсети век със „Смъртта на Артур“, но всеки знае, че той се е опирал на по-ранни творби.

Харп ги изброи почти механично:

— „Разказ за Граала“ на Кретиен дьо Троа, „Роман за Граала“ на Робер дьо Борон и „Парсифал“ на Волфрам фон Ешенбах.

Артър млъкна поразен.

— Явно сте нещо повече от обикновен любител — рече той, когато най-сетне дойде на себе си.