Възкресителят [bg]

Още беше в градината, когато чу звънеца на входната врата. Изтри обувките си на изтривалката и прекоси къщата, като взе бухалката за крикет и надникна през новата шпионка, преди да отвори. Беше инспектор Хобс, кисел както винаги.

— Можете ли да ми отделите минута, господин Мелъри.

— Влизайте. Кафе? Тъкмо съм го сложил.

— Благодаря, не.

Влязоха в дневната. Хобс се огледа, без да сваля шлифера си.

— Хубаво местенце си имате — отбеляза той.

— Благодаря.

Полицаят забеляза розовата газена лампа на бюфета и я взе.

— Много е хубава. Антика?

— Не, нова е. Върши работа, ако случайно спре токът. С какво мога да ви помогна?

Хобс върна лампата на мястото й.

— Разследваме серия грабежи с взлом във и около Оксфорд и исках да ви покажа някои снимки на потенциални заподозрени. Може би ще разпознаете сред тях и вашия нападател.

Артър остави чашата си и поклати глава.

— Не знам колко пъти трябва да ви го казвам. Случилото се не беше грабеж.

— Пазим официалните ви показания. Налага се обаче да работим с факти. Като следователи сме убедени, че домът на професор Холмс е бил обект на грабеж с взлом. Станали са и други обири в университета. Възможно е извършителят да е виновен и за обира в университетския кабинет на професор Холмс, като при проникването си там е научил домашния му адрес.

— Вижте, аз… — започна Артър, но Хобс го прекъсна.

— Наскоро на един антиквар в Рединг били предложени подозрителни сребърни предмети и човекът се обади в полицията. Вещите несъмнено са принадлежали на професор Холмс. Идентифицирахме мъжа, който се е опитал да ги продаде — наркоман, който е бил на лечение в нощта на убийствата. Сдобил се е с предметите от някакъв подозрителен тип, който пък ги е получил от друг не по-малко подозрителен. Тази чудесна верига от боклуци засега не ни е довела до никъде, но потвърждава становището ни, че става въпрос за обир.