Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм мълчаливо преглътна яда си. Нямаше смисъл да спори с индианеца — все едно да плува срещу течението. Въпреки че беше удържала някои победи, не успяваше да се наложи. А допреди няколко дена дори и не подозираше за съществуването му.
До Гътри имаше десет мили, но на Сторм й се видяха сто. Грейди се правеше, че не забелязва сърдитото й мълчание и поддържаше разговора, изтъквайки качествата на придобитите от тях парцели и безкрайните възможности за фермерство в такава плодородна земя. Накрая на Сторм й писна.
— Какво знае един индианец за земеделие и скотовъдство? — изсумтя ядосано тя. — Вашият живот е пълен с жестокости и убийства и отмъщаване на белите.
Той се откъсна от съзерцанието на пейзажа и я погледна.
— Невинаги съм бил размирник. Беше време… — очите му изгубиха блясъка си, лицето му се измени и гласът му стана напрегнат — когато земята беше всичко за мен. Време, когато… Но всичко е вече минало. Вече нямам дом, ако не си построя на земята, която спечелих. Нямам и така жадувания душевен мир. Някой ден ще се появи друг скитник и отново ще има стрелба… И след него друг, и още един, докато… — той повдигна рамене в смисъл, че животът му е несигурен.
— Съжалявам, господин Страйкър — тихо прошепна Сторм.
Вече нямаше за какво да говорят. Настроението на Грейди се смени. Гледаше пейзажа меланхолично, а не весело. Проговориха си едва когато стигнаха в Гътри и то по повод положението в града.
Буквално хиляди неуспели в състезанието заселници сега напускаха Гътри и тръгваха на север. Те бяха живо доказателство за това, че търсенето на земя многократно превишаваше нейното предлагане. Влаковете, пътуващи на север, бяха претъпкани почни колкото предишния ден. Хилядите, завърнали се с празни ръце, разказваха за други хиляди, обикалящи безцелно земята на Чероките в търсене на несъществуващи свободни парцели.
Пероните на гарата бяха претъпкани от хора, дошли за надбягването, които сега търсеха начин да се измъкнат. Земята на индианците беше раздадена, а все още хиляди мъже и жени оставаха бездомни.
— Май се оказахме щастливи — замислено промълви Сторм, докато ловко избягваше тълпите, задръстващи улиците.
— Ще се чувствам по-добре, след като регистрирам земята си — отвърна Грейди.
В службата за регистрация беше същинска лудница. Хората бързаха да регистрират участъците си, за да могат спокойно да се върнат и да построят задължителните бараки. Служителите бяха толкова претоварени с работа, че за да се справят, се наложи да извадят допълнителни бюра извън главния офис. Щом намериха място да оставят фургона, Грейди и Сторм се насочиха към едно от тях.
Опашката вървеше бавно, прекалено бавно за Грейди и вроденото му отвращение към губенето на време. Когато слънцето се издигна високо над главите им и опашката нарасна, Сторм също започна да нервничи. В тълпата избухнаха няколко препирни, повечето предизвиквани от сприхави мъже, нетърпеливи да се върнат в неохраняваните си участъци.
Внезапно Грейди усети, че нещо сякаш прониза тила му и бавно се обърна. Изострените сетива му подсказваха, че някой не откъсва поглед от него. Дали отново бяха разпознали в негово лице индианеца размирник, ужаса за заселниците? Цял живот ли щяха да го преследват жестокостите, извършени от него заради убийството на Лятното небе? Макар оръжието и яростта му да бяха насочени само срещу онези, които мразеха индианците, зловещата му слава беше така преувеличена, че Тъндър, сиуксът размирник, плашеше всички — деца, жени и мъже.
Той бавно се обърна. Дясната му ръка се спусна леко встрани със свити пръсти. Очите му се присвиха, когато откри мъжа, втренчен и него, сякаш е видял призрак. Беше Лу Форк, сунърът, който го простреля в гърба. Чакаше на опашката за регистрация.
Сторм не разбра какво става. Видя Форк и Грейди да се изправят един срещу друг, но тъй като не беше срещала сунъра, нямаше представа кой е.
— Мислех те за умрял, индианецо — тихо каза Форк. — К’во прайш на опашката? Да не си откраднал нечий друг парцел, както задигна моя?
— Не лъжи, Форк — каза остро Грейди. — Сунърите нямат право да регистрират земя.
— Кой е рекъл, че съм сунър? — войнствено попита Форк. — На кого ще повярват, а? На мен или на някакъв си мелез? Имаш повече живот и от котките.
Вбесен, въпреки търпеливостта си, Грейди посегна за пистолета, но Сторм го спря. Докосването й беше леко като крило, но той почувства категоричното й неодобрение.
— Недей — тихо каза Сторм. — Ако убиеш този човек, ще докажеш само, че си по-добър стрелец. Остави властите да решат въпроса.