Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
— Храната трябва да е лека и да не тежи на стомаха — каза Поаро. — Иначе може да попречи на мисловния процес.
— Не мога да кажа, че имам проблеми със стомаха си — отбеляза Джеп. — Но няма да споря. Е, по-добре да се залавяме за работа. Известно ми е, че по-късно следобед мистър Тибо има ангажимент, така че предлагам да започнем консултацията си с него.
— На вашите услуги, господа. Естествено, тук мога да говоря много по-свободно, отколкото в съдебната зала. Преди заседанието имах възможност да разменя няколко думи с инспектор Джеп и той ме посъветва да проявя сдържаност и да съобщя само най-необходимите факти.
— Съвсем правилно — каза Джеп. — Не бива всички карти да се свалят веднага. А сега нека чуем какво можете да ни кажете за мадам Жизел.
— Ако трябва да съм откровен, знам много малко за нея. Познавам я такава, каквато я познава обществеността. За личния й живот не знам почти нищо. Може би мосю Фурние ще е в състояние да ви осведоми по-добре от мен. Но със сигурност мога да кажа следното: Тя беше това, което хората наричат „чешит“. Беше уникална. За предшествениците й не се знае нищо. Чувал съм, че като млада е била хубава. След това преболедувала от едра шарка и загубила красотата си. Тя беше, това е моето впечатление, човек, който се наслаждава на властта си, защото разполагаше с власт. Беше много умела в бизнеса — корава французойка, която никога не би позволила чувствата да навредят на финансовите й интереси. Но се славеше с пословичната честност, с която движеше делата си.
Тибо погледна Фурние, за да получи потвърждение на думите си. Фурние поклати чернокосата си, меланхолична глава в знак на съгласие.
— Да — каза той. — Наистина беше честна… според това, което се виждаше на повърхността. И въпреки всичко, съдът би могъл да поиска сметка от нея за някои неща, ако можеха да се намерят доказателства. Само че… — Той сви рамене отчаяно. — Само че това беше невъзможно… Човешката природа, такава, каквато е…
— Искате да кажете?
— Chantage.
— Изнудване?
— Да. Изнудване от специален, особен вид. Мадам Жизел обикновено е давала заеми срещу обичайна разписка. За тези суми и връщането им тя е била напълно дискретна… Но мога да ви кажа, че е използвала свои собствени методи, за да си гарантира това връщане.
Поаро се наведе напред с интерес. Фурние продължи:
— Както мосю Тибо каза днес, клиентелата на мадам Жизел е била сред висшите слоеве на обществото. Тези слоеве са особено чувствителни към силата на общественото мнение. Мадам Жизел е ползвала своя собствена мрежа за намиране на информация… Имала е навика преди да даде заем, когато сумите са големи, разбира се, най-напред да събере колкото се може повече факти за въпросния клиент… И мога да кажа, че мрежата й е била изключително добра. Ще повторя думите на нашия приятел Тибо — според това, което се виждаше на повърхността, мадам Жизел беше извънредно честна. Винаги е оправдавала доверието на тези, които са оправдавали нейното доверие. Убеден съм, че никога не е използвала информацията, с която разполага, за да получи пари от когото и да било, освен ако той не й ги дължи.
— Искате да кажете — попита Поаро, — че е използвала тайната си информация като гаранция за заемите си?
— Точно така. И я е използвала безмилостно и без изобщо да се поддава на каквито и да било чувства. Мога да ви уверя, господа, че тази система е изпълнявала предназначението си много ефикасно! Извънредно рядко се е налагало мадам Жизел да се откаже от невъзстановим заем. Хората, заемащи високо обществено положение, са били готови на всичко, за да намерят нужните пари и да предотвратят заплашващия ги скандал. Както казах, тази страна на нейната дейност ни беше известна, но не разполагахме с доказателства, за да предизвикаме съдебно дело. — Фурние сви рамене. — Това е доста по-трудно. Човешката природа си е човешка природа.
— Ами какво ставаше, ако, както казахте, се наложеше да се откаже от някой невъзстановим заем? — попита Поаро.
— В такъв случай тя публикуваше компрометиращата информация или я предаваше на онзи, който има интерес от нея.
Последва кратка пауза и след това Поаро попита:
— Това не я е облагодетелствувало финансово, така ли?
— Не — отговори Фурние. — Поне не пряко.
— А непряко?
— Непряко е карало всички останали да плащат на време, нали? — намеси се Джеп.
— Точно така. Било е като поука за тях. Имало е морални последици.
— Бих ги нарекъл неморални последици — възрази Джеп и потри замислено носа си. — Е, това ни дава доста ясна представа за мотива за убийството. Остава въпросът, кой ще наследи парите на мадам Жизел? — Той се обърна към Тибо. — Можете ли да ни дадете някакви сведения за това?