Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
— Не мисля, че дама като лейди Хорбъри би имала нужда да убива когото и да било. А другата, мис Кър… Тя е истинска аристократка и в никакъв случай не би посегнала на една възрастна французойка. Сигурна съм в това.
— Значи остават обикновените простосмъртни. Предполагам, че си права, Джейн. Да вземем мустакатия. Според съдебните заседатели от предварителното следствие той е най-вероятният извършител… така че според мен всяко подозрение отпада. Докторът? Струва ми се, че човек като него не би го направил.
— Да — съгласи се Джейн. — Ако е искал да я убие, щеше да използва нещо, което да не може да се установи при изследванията. Никой нямаше да разбере как е станало.
— Да-а-а — каза Норман неуверено. — Тези отрови без вкус и мирис, чието присъствие не може да се установи, са много удобни, но се съмнявам, че подобни неща съществуват. Какво ще кажеш за онзи дребния, който призна, че има такава индианска тръба?
— Изглежда доста подозрително… Все пак той е симпатичен човек, а и спокойно можеше да не каже, че притежава подобно нещо. Струва ми се, че не е той.
— След това Джеймсън… не, как му беше името? Райдър?
— Да, може и да е той.
— И двамата французи.
— За мен те са най-вероятните убийци. Пътували са по разни странни места… Освен това може да са имали и причина, за която ние с теб не знаем нищо. Стори ми се, че по-младият изглеждаше много разтревожен и смутен.
— Всеки би изглеждал разтревожен, ако е извършил убийство — отбеляза мрачно Гейл.
— Все пак беше симпатичен — каза Джейн. — А баща му беше мил. Надявам се да не са те.
— Изглежда не напредваме много бързо — отбеляза Норман Гейл.
— Не виждам как би могло да е иначе, след като не знаем нищо за убитата. Имала ли в врагове? Кой ще наследи парите й? Всичко това е много важно.
— Значи смяташ, че това, което правим сега, е напразно? — попита Норман замислено.
— Нима не е? — каза Джейн хладно.
— Не съвсем. — Гейл се поколеба и продължи бавно: — Имам чувството, че може да е от полза…
Джейн го изгледа с любопитство.
— Убийствата — каза Норман Гейл — не засягат само жертвата и престъпника. Засягат и невинните. Ти и аз сме напълно невинни, но сянката на убийството ни докосна. Ние не знаем как тази сянка ще се отрази на по-нататъшния ни живот.
Джейн иначе беше спокойна и трезвомислеща, но сега изведнъж потрепери.
— Не говори така — каза тя. — Караш ме да се страхувам.
— Аз също се страхувам — отвърна Гейл.
Глава шеста
Консултация
Еркюл Поаро се приближи до приятеля си инспектор Джеп. Той му се усмихна широко.
— Здравей, старче! Май си изкара акъла да не те заключат в ареста?
— Боях се — отговори Поаро мрачно, — че нещо такова би се отразило зле на професионалната ми репутация.
— Е — продължи да се усмихва Джеп, — понякога и детективите се оказват престъпници. Поне в книгите.
До тях се приближи висок, слаб мъж с меланхолично, интелигентно лице. Джеп го представи:
— Това е мосю Фурние от френската полиция. Изпратен е, за да ни окаже съдействие по този случай.
— Мисля, че съм имал удоволствието да се запозная с вас преди няколко години, мосю Поаро — каза Фурние, поклони се и стисна ръката му. — Освен това за вас ми е говорил мосю Жиро.
На устните му се появи едва доловима усмивка. Поаро, за когото не бе трудно да си представи с какви думи го е описал Жиро (сам той подигравателно наричаше Жиро „човекът хрътка“), също си позволи да се усмихне дискретно в отговор.
— Предлагам ви, господа — каза Поаро, — да дойдете да обядваме заедно в апартамента ми. Вече поканих мосю Тибо. Тоест, ако вие и приятелят ми Джеп нямате нищо против да ви съдействам.
— Разбира се, че не, старче — каза Джеп и го тупна поривисто по рамото. — Нямаме тайни от теб.
— За нас наистина ще бъде чест — промърмори французинът церемониално.
— Виждате ли — продължи Поаро, — както казах на една млада дама току-що, трябва да очистя това петно от името си.
— Съдебните заседатели май наистина не харесаха вида ти — каза Джеп и отново се ухили. — Заключението им беше най-хубавата шега, която съм чувал от години.
По всеобщо съгласие докато траеше хубавият обяд, който дребният белгиец осигури на приятелите си, за убийството не стана дума.
— В края на краищата се оказва, че и в Англия е възможно да се нахраниш добре — промърмори Фурние доволно и деликатно се възползва от клечката за зъби, предвидливо осигурена от Поаро.
— Чудесен обяд, мосю Поаро — отбеляза Тибо.
— Малко приличаше на френски, но иначе беше дяволски добър — съгласи се Джеп.