Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
— Какво ще кажете за сто лири? Слушайте, наистина ще ги направим сто… И ще публикуваме снимката ви.
— Не — отсече Джейн. — Тази идея не ми допада.
— Така че можете да ни оставите на спокойствие — намеси се Норман Гейл. — Мис Грей не желае да бъде безпокоена повече.
Младият мъж се обърна с надежда към него.
— Вие сте мистър Норман Гейл, нали? Слушайте, мистър Гейл, след като мис Грей изпитва притеснения, защо не опитате вие? Петстотин думи, не повече. И ще ви платим това, което предложих на мис Грей… Предложението е добро, защото един разказ, написан от жена, винаги е по-вълнуващ за читателя и по-скъпо платен. За вас това е много добра възможност.
— Не я желая. Няма да напиша нито ред за вас.
— Освен доброто заплащане, трябва да помислите и за рекламата… Издигащ се млад професионалист… Брилянтна кариера напред… Всичките ви пациенти ще го прочетат.
— Точно от това се страхувам — отговори Норман Гейл.
— В наши дни човек не може да стигне далеч без реклама, мистър Гейл.
— Може би е така, но зависи от рекламата. Надявам се, че не всичките ми пациенти четат вестници и че ще продължат да идват при мен. А ако научат, че съм забъркан в разследване за убийство… Е, получихте отговор и от двама ни. Ще си тръгнете ли тихо и мирно или трябва да ви изритам през вратата?
— Няма защо да се ядосвате — отговори младият мъж, без да обърне никакво внимание на заплахата. — Желая ви приятна вечер. Обадете ми се в редакцията, ако промените решението си. Ето визитната ми картичка.
Журналистът излезе развеселен от чайната и си мислеше: „Не беше зле. Ще стане добро интервю“.
И наистина в следващия брой на „Уийкли Хоул“ се появи колона с мнението на двама от свидетелите на тайнственото убийство в самолета. Мис Джейн Грей била заявила, че е твърде разстроена, за да може да разговаря за случилото се — за нея то било ужасно сътресение и не желаела да си го припомня. Мистър Норман Гейл говорил надълго и нашироко за отражението, което би могло да има върху кариерата на един млад човек подобно забъркване в криминален случай, дори той да няма никаква вина. Мистър Грей шеговито изразил надеждата, че някои от пациентите му четат само светската хроника, така че без да подозират най-лошото, ще продължат да се подлагат на изпитанията на зъболекарския му стол.
Когато младият журналист си отиде, Джейн попита:
— Чудя се защо ли не е отишъл при по-важните свидетели?
— Те са останали за по-добрите от него, предполагам — отговори Норман мрачно. — Може би вече е опитал, но е ударил на камък.
Той остана мълчалив и намръщен известно време, след това каза:
— Джейн… Хайде да си говорим на „ти“, нали нямаш нищо против? Кой според теб е убил мадам Жизел?
— Нямам никаква представа.
— А замисляла ли си се? Сериозно, искам да кажа?
— Не, не съм. Мислех само за собственото си участие във всичко това и се тревожех малко. Не съм се питала наистина кой… кой от останалите го е направил. Дори не си давах сметка, че убиецът трябва да е някой от тях.
— Следователят го каза пределно ясно. Аз съм сигурен, че не съм аз и съм сигурен, че не си ти, защото… защото през повечето време те гледах…
— Да — отвърна Джейн. — Аз също съм сигурна, че не си го извършил ти… поради същата причина. И разбира се, сигурна съм, че не съм го извършила аз. Значи трябва да е някой от останалите… Но не знам кой. А ти?
— Аз също.
Норман Гейл се замисли, сякаш се мъчеше да реши заплетен ребус. Джейн продължи:
— И не виждам как бихме могли да знаем. Искам да кажа… че не сме видели нищо… поне аз… Ти видя ли?
Гейл поклати глава.
— Не, абсолютно нищо.
— Ето това изглежда така ужасно странно. Ти няма как да си забелязал каквото и да било… седеше с гръб към мадам Жизел… Но не и аз. Гледах точно към пътеката. Искам да кажа, бих могла да…
Тя млъкна и се изчерви. Спомни си, че погледът й през повечето време беше прикован към синьо-лилавия пуловер и че умът й далеч не беше склонен да възприема заобикалящата я действителност, защото беше съсредоточен преди всичко върху личността на човешкото същество в пуловера.
Норман Гейл мислеше: „Чудя се какво ли я кара да се черви така… Тя е чудесна… Ще се оженя за нея… Да, наистина… Но няма полза да гледам прекалено далече напред. Трябва да намеря подходящ претекст да я виждам често. Това убийство изглежда ще свърши добра работа… Освен това мисля, че няма да е зле да предприема нещо… Този нахален журналист и глупавата му реклама…“
На глас каза:
— Хайде да помислим малко. Кой я е убил? Да вземем всички един по един… Стюардите?
— Не — отговори Джейн.
— Съгласен съм. Жените от другата страна на пътеката?