Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Трябваше да мине доста време, преди Девлин да осъзнае, че жената в прегръдките му наистина се съпротивлява, при това сериозно, без капчица преструвка. Преживяването беше безпрецедентно, но такава бе и пълната загуба на самоконтрол от негова страна, която му беше попречила да забележи, че необузданата му страст не среща никакъв отговор. Все пак, накрая го забеляза и вдигна глава, за да погледне обекта на своята лудост. Никакви сълзи, само нещо като уплаха в тези огромни сини очи. Не, нещо повече. Нещо като страх.
— Причини ми болка — каза тя с тих, обвинителен тон.
Божичко, нима наистина я бе наранил? Какво, по дяволите, правеше тази жена с него, та да го кара да се държи по начин, който му беше напълно чужд?
— Съжалявам. — И действително съжаляваше съвсем искрено, поне за това, че й бе причинил болка. — Но снощи си легнах с мисълта за теб, тази сутрин се събудих от гласа ти и се боя, че след като ме погали така с тези твои прекрасни очи, напълно загубих разсъдъка си.
Това й прозвуча по-скоро като оплакване, отколкото като извинение, и то като оплакване, целящо да изкара нея виновна за онова, което й бе сторил. Но думите му направиха и още нещо — помогнаха на страха й да се изпари и да се замени с растяща ярост.
Мегън тъкмо се канеше да се нахвърли върху него, когато той попита меко:
— Къде те заболя?
А-ха, значи не знаеше! Още по-разярена, тя го стрелна с унищожителен поглед, но тъй като хватката му все още не се бе отслабила, побърза да му обясни:
— Гръбнакът ми всеки миг ще се пречупи. Оскуба повече от половината ми коса. И бих била много изненадана, ако устните ми не са се разкъсали и не са размазани по зъбите ми.
На него пък това му прозвуча като нацупено оплакване на капризна малка госпожичка, която няма и най-малка представа какво е страст. Но за прочут с изтънчеността си любовник като него тези думи бяха много по-ужасни и от най-тежката плесница. Беше оскърбен. Това му припомни защо все пак винаги бе бягал от девиците като от чума. Припомни му и факта, че Мегън е непорочна млада госпожица. Да, но такава, която с дръзкото си поведение си просеше да бъде отървана от своята непорочност. В крайна сметка Девлин реши, че няма никаква вина и че няма за какво да се извинява. Искаше му се да може със същата лекота да се отърси и от желанието, което изпитваше към нея, но то продължаваше да кипи във вените му и бе главната причина за гнева, който не му позволяваше да повтори извинението си.
— Е, да, понякога се случват и такива дреболии — отвърна той и макар да нямаше никакво намерение да я освобождава от прегръдката си, й позволи поне да стъпи на земята. — Но какво друго очакваше, след като ме изяде с поглед?
— Не съм! — възкликна тя.
— Напротив. И следващия път, когато го направиш, ще ти се случи същото. И по-следващия. А ако го правиш редовно, накрая може и да се научиш да се целуваш.
Искаше да я заболи, защото самият той изгаряше от болезнено желание да я има. Сега, когато бе дошъл на себе си, Девлин си даваше сметка, че ще продължи да страда, защото не можеше, нямаше да стори нищо повече от това да я целува. Думите му съдържаха и предупреждение към нея — да стои колкото се може по-далеч от него, защото той бе съвсем наясно, че не би бил способен да понесе една по-обилна доза от необикновената изкусителност на госпожица Пенуърти.
Отговорът й беше едно ожесточено „Мразя те!“, което го накара да се усмихне.
— Това би ме наранило, съкрушило — отвърна й Девлин, все още усмихнат. — Само че ти още не си ме помолила да те пусна от обятията си, а ако наистина ме мразеше, щеше да го направиш, нали?
— Пусни ме!
— Твърде късно.
И устните му отново се впиха в нейните. Само че тази целувка беше коренно различна от първата. След като вече се бе уверил в непорочността на Мегън, и твърдо решен да не забравя това нито за миг, Девлин призова на помощ целия си опит с жените, за да я приласкае, да я накара да се отпусне, да я принуди съвсем нежно да разтвори устни. И когато тя най-после го направи, той плъзна език между тях, за да получи своята награда. Божичко, тази жена беше изумително сладка!
Раменете му понесоха само два немощни удара, преди пръстите й да се вкопчат в тях. Скованото й тяло се отпусна и меките й извивки сякаш се разтопиха в ръцете му — реакция, към която Девлин определено бе по-привикнал. Но това удвои копнежа му да тласне език още по-навътре, да разпали страстта й. Само че се боеше да не би за една девица подобно действие да има обратен ефект — откъде, по дяволите, можеше да знае? — затова овладя жаждата си, като непрекъснато си повтаряше, че не бива да бърза, че трябва да бъде предпазлив. Освен това бе готов светкавично да се дръпне назад в случай, че й хрумнеше да стисне зъби и да го ухапе. Но на нея очевидно не й хрумваше нищо подобно, ако и да бе непорочна.