Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Чудесно. Естествено, ще трябва да разширим конюшнята, но ти вероятно вече си помислил и за това.
— Да разширим конюшнята? — повтори слисано той.
— Освен това конете трябва да бъдат обучавани в езда. Аз сама мога да се заема с това, особено с жребеца. О, нямам търпение да го пояздя!
— Виж, Мегън…
— Виж, татко — прекъсна тя плахия му опит да се противопостави, — няма защо да се тревожиш. Ще внимавам и ще го яздя само там, където никой не може да ме види.
И Мегън продължи да го уверява, че всичко ще бъде наред, докато в същото време отвън, пред вратата, Девлин скърцаше със зъби. Да язди Цезар? Тя? Как не! И кога най-после щеше да пристъпи към въпроса за неговото уволнение?
Вътре в кабинета ескуайърът най-после успя да прекъсне дъщеря си, за да каже:
— Трябва да попиташ Джефрис.
— Какво?!
— Той познава животното, познава неговия нрав. Конят може и да не се поддава на обяздване. В крайна сметка, не съм го купил за това.
Последва дълга пауза, по време на която Мегън се бе втренчила в баща си като онемяла. Сетне избухна.
— По дяволите! Как така няма да се поддава на обяздване? Но все едно, няма да питам него. И като стана дума за него, той изобщо не е подходящ за толкова важна длъжност, татко. Ще трябва да намериш някой друг…
— Той сам ми каза, че не си го харесала. Не мога да разбера защо. Човекът изглежда дяволски добре, ако питаш мен.
— Човекът е дяволски проклет грубиян.
— Но той има отлични препоръки, скъпа, от много високо място.
— Не ми пука. Даже и да е препоръчан от кралицата…
— Дяволски близо до нея — измърмори ескуайърът.
— … арогантните му маниери са оскърбителни. Искам да го уволниш.
— Не мога да направя това.
— Естествено, че можеш. Просто го изпрати обратно там, откъдето идва. Едва ли ще е трудно да намерим друг на негово място. Сама ще се погрижа за това, ако ти нямаш желание.
— Нищо подобно няма да направиш, скъпо момиче. Нито пък аз ще уволня този човек, така че зарежи тази идея.
— Татко! — Тази дума бе произнесена с онзи ласкав тон, който винаги й помагаше да постигне своето.
— Хайде, хайде, не започвай с умилкванията. Господин Джефрис е прикрепен към коня, това е едно от условията на сделката. Ако той си отиде, отива си и жребецът.
— Но това е абсурдно!
Ескуайърът сви рамене.
— Нищо не може да се направи. Продавачът искаше да бъде сигурен, че за коня ще се полагат възможно най-добрите грижи. Той вярва, че господин Джефрис ще се справи с това.
— Мили боже, нищо чудно, че е толкова нагъл, мътните го взели. Той знае, че не може да бъде уволнен.
— Аз пък го намирам за много симпатичен. Той познава конете, знае всичко, което трябва да се знае за отглеждането им. — Изведнъж в гласа му се прокрадна безпокойство. — Не бих искал да го уволнявам, Мегън, но ако е сторил нещо напълно непристойно…
— Не, не, нищо особено — побърза да го успокои тя. — Просто… не го харесах, както сам ти е казал.
— Той не е наш гост — изтъкна баща й. — Няма да се налага да го забавляваш. Вероятно почти няма да се виждаш с него.
— Предполагам, че това все пак е някаква утеха, след като очевидно не можем да се отървем от него.
Мегън заобиколи бюрото и целуна баща си по бузата, за да му покаже, че разочарованието й не е чак толкова голямо. Но то беше. Мисълта, че Девлин Джефрис ще бъде наоколо, я разстройваше не по-малко от самия Девлин Джефрис. Защо трябваше той да е условието, за да се сдобият с този великолепен жребец? Ако конят не бе такова съкровище…
Мегън затвори вратата на кабинета, обърна се и налетя право на мъжа, за когото мислеше. Беше забравила напълно, че му бе казала да я чака в салона.
Ръцете й автоматично се вдигнаха и се вкопчиха в мекия бял лен на ризата му. Мускулите му трепнаха под пръстите й и това непристойно докосване, макар и съвсем неволно, накара бузите й да пламнат. Тя отскочи назад, но го стори толкова рязко, че настъпи шлейфа на роклята си и едва не се строполи на земята. Докато Мегън яростно се мъчеше да оправи оплетените си поли, Девлин Джефрис се смееше весело.
— Жените наистина имат навика да падат в краката ми, но обикновено не го правят при опит да избягат от мен.
— Вулгарните ти намеци могат да накарат една жена дори да изпадне в несвяст, не се и съмнявам — тросна се Мегън, преди да вдигне очи към него.
По-добре да не беше го правила. Той все още бе прекалено близо до нея и все още бе толкова красив. Дъхът й спря. Божичко, тези очи бяха тъй прекрасни, с такъв съвършен синьо-зелен цвят, и толкова подхождаха на смолисточерната му коса!