Боряна (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Боряна (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
ВАСИЛ ВАКЛИН. Гледам аз.
АНДРЕЯ. Научил се да му прекланят глава, да му подлагат гръб. Ще се развика, ще ги изплаши и — прави каквото си ще. Тук таквиз хора няма. И ний знаем законите, и ний разбираме нещо. ВАСИЛ ВАКЛИН. Що се сърдиш бе, кмете! Скоро ще им се свърши царството на тез чорбаджии. Там да ги видя аз — на кавака пред общината. Нека им се дигнат краката две-три педи над земята, стига.
АНДРЕЯ. Гледай ти, гледай! Иде ли?
ВАСИЛ ВАКЛИН (поглежда). Няма го. Не го ли видя? — Той се отби на кръчмата. Там трябва да е още.
АНДРЕЯ. Той ще стои сега там, ще черпи, ще плиска вино връз гривите на конете, ще вика, ще се заканя. Да го видят всички, да кажат: бре какъв човек, какви коне, каква каруца! Туй му дай ти нему — салтанат да продава.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Кмете, защо закъсня той? Защо не доде вчера, онзи ден?
АНДРЕЯ. Излъгали го, че друг Павли, от друго село, бил грабнал дъщеря му. Гонил вятъра, дето се казва. Затуй какъв ли ми е сърдит сега! Иде ли?
ВАСИЛ ВАКЛИН. Няма го. Ей, кмете, таквоз… да не припари работата! Не сме ли малко, а? Да бяхме повикали и Савата и Кира.
АНДРЕЯ. Няма нужда.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Или ще речеш, наш Едрю стига? (На Едря) Сватанак, хем да не се уплашиш?
ЕДРЮ. Кой? Аз ли? Е-хе…
ВАСИЛ ВАКЛИН. Бабанка си ти! Не те ли знам каква хала беше през войната. Онез англофренци как ги работеше, трошеше им кокалите, като че грухаше жито.
ЕДРЮ. Ти отде знаеш? Ти беше назад, в обоза беше.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Да прощаваш! Не бях в обоза аз, а бях санитарен. А санитарните, куме, и те са на огнената линия. Ах, каква беше тя! Онез куршуми — пиу, пиу — пищят като малки пиленца, онез шрапнели пък — шъв-шъв-шъв-пат! Остави я ти! Не беше за жени там.
ЕДРЮ (поклаща глава и се смее).
ВАСИЛ ВАКЛИН. Какво? Да не мислиш, че ще се уплаша от тоз Вълчан Нанов. Мале мила! Като го цапардосам по тиквата, и ще му разсипя хинина. Като го бухна веднъж (замахва с юмрук), още веднъж, още веднъж… саде ацидум сулферикум ще стане…
ЕДРЮ (смее се гърлесто). Илачи… с илачи. Дохтор!
ВАСИЛ ВАКЛИН. Каква осойница съм аз! Само да ме настъпи някой, изядам го. Тебе ако те е страх, стой настрана.
ЕДРЮ. Кой? Аз ли? Е-хе…
АНДРЕЯ. Какви сте ми юнаци! Не бойте се, дотам няма да доде работата. Няма да се бием. То ако беше с бой и със сила, само бате Рали им стига. Само че бате Рали…
ВАСИЛ ВАКЛИН. Бе, кмете, истина ли е, дето разправят женорята, че баща ти имал пари?
АНДРЕЯ (усмихнат). Има.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Много ли са?
АНДРЕЯ. Едно гърне.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Хайде!
АНДРЕЯ. Злато. Лири.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Майкоо! Отваряй си очите ей! Ще ги вземе Рали.
АНДРЕЯ. Няма да ги вземе той…
ВАСИЛ ВАКЛИН (гледа през прозореца). Ех, парици, парици! (На Андрея) Бе де ги намирате таквиз бащи, та да си купя и аз един? Само че аз много, много няма да го чакам. Като го стисна за гушата, като му извикам: парите! — и той сами-чек ще ми ги донесе, ей тъй като кошничка с яйца ще ми ги подаде и ще рече: на, Василчо, на, синко… Какво ще прави…
ЕДРЮ (гневно). Мълчи!
ВАСИЛ ВАКЛИН. А-а!
ЕДРЮ. Ще го стиснеш…
ВАСИЛ ВАКЛИН. Ще го стисна я…
ЕДРЮ. Мълчи! Баща е туй.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Че като е баща? Парите да даде. Нали тъй, кмете! Че какво? Твоя баща не е ли взел тъй парите на дяда ти Раля?
АНДРЕЯ. Ти таз книга я затвори. То не се знай. Отколешна работа е тя.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Ех, парици, парици! (Поглежда през прозореца) Идат! Идат!
АНДРЕЯ. Идат ли?
ВАСИЛ ВАКЛИН. Ей ги. Влизат в двора.
Андрея отива към прозореца. Едрю става.
БОРЯНА (влиза тичешката). Тате иде! Тате иде! (Отива към стаите на Андрея)
АНДРЕЯ. Борянке, какво… Страх ли те е?
БОРЯНА. Не, не, не, не ме е страх. Не искам сега да му се покажа. Сетне.
АНДРЕЯ. Не бой се ти. Стой тук при мене.
БОРЯНА. Не, не. Сетне ще дода. (Влиза) ГЛАСЪТ НА ВЪЛЧАН НАНОВ (силен, авторитетен). Де са мъжете на таз къща? Кой е стопанина тука? Де е Златил? (Чува се как се изкачва по стълбите) Никола! Петре! Елате тука! Илия да стои при конете, вий елате. (От чердака) Никола, донес ми мартината! (Влиза. Мълчание)
АНДРЕЯ. Добре дошел, бай Валчане! (Тръгва към него и му протяга ръка, но сърдито, със знак, Вълчан го спира).
ВЪЛЧАН НАНОВ. Ти кой си? Златилов син ли си?
АНДРЕЯ. Негов.
ВЪЛЧАН НАНОВ. Де е баща ти? Ти как се казваш?
АНДРЕЯ. Андрея.
ВЪЛЧАН НАНОВ. А, ти ли си? Ти ли си, дето ходиш по селата да бунтуваш народа! Де що голтаци и нехранимайковци има, ги събираш около си!