Боряна (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Боряна (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
БОРЯНА. А Павли, тейко?
ЗЛАТИЛ. Да къртят вратата ми! Да влизат насила нощя при мене! Какво искат? Връз баща си да дигат ръка! Не ги ща аз тях, не ги ща!
БОРЯНА. А Павли, тейко? Него какво ще правиш?
ЗЛАТИЛ. Павли е добър. Аз на Павли имам вяра. Павли и работи, и слуша. Аз като гледам Павля, като че виждам себе си, когато бях на неговите години… Павли е друго…
БОРЯНА. Него какво ще правиш?
ЗЛАТИЛ (махва с ръка). Слушай, чедо… ще те питам нещо… (Отива при Боряна) Ти вчера дето ми обади онуй, хубаво направи, много хубаво направи. Кой ти каза?
БОРЯНА. Кое, тейко?
ЗЛАТИЛ. Че там в градината, в дувара, съм турил нещо. То не беше пари, пари аз нямам… Кой ти каза, Андрея ли?
БОРЯНА. Не.
ЗЛАТИЛ. Рали?
БОРЯНА. Не.
ЗЛАТИЛ. Ами кой?
БОРЯНА. Павли.
ЗЛАТИЛ. Павли? (Стои като гръмнат) Какво приказваш ти? Павли? Не може да бъде… Павли?
БОРЯНА. Той искаше да вземе парите, тейко. Аз не му дадох.
ЗЛАТИЛ. Павли? И той… Виж как ме наказа господ… Виж как ме наказа господ…
БОРЯНА. Той зарад мене искаше да го направи, тейко. Да земел парите, че да сме избягали другаде. Аз не рачих — може ли? Пък истина е, тейко, искаме се — той ме иска и аз го искам. Ти затуй не му се сърди…
ЗЛАТИЛ (гледа я продължително). Всички, всички… И тримата… (Отчаяно) Какво са скочили връз мене тез хора? Какво им съм направил? Аз баща не съм ли им? (Тръгва към вратата)
ЕЛИЦА (влиза). Тате, запалих кандилото.
ЗЛАТИЛ. Наказа ме господ, наказа ме… Павли и той… И Павли… (Излиза)
ЕЛИЦА. Какво му каза?
БОРЯНА. Нищо не съм му казала.
ЕЛИЦА. Защо приказва тъй?
БОРЯНА. Не знам. Мъчно му е. Нещо има на сърцето си.
ЕЛИЦА (сяда). Боже, все по-лошо става! Какви са наежени един срещу други, какви са зли. Ще се избият, ще стане нещо страшно… Какво ще правя аз?
БОРЯНА. Елице…
ЕЛИЦА. Барем да ми бяха живи децата, с тях щях да се теша. А сега? Какво ще правя аз… (Заплаква)
БОРЯНА. Елице! Сестро! Недей… не плачи, Елице…
ЕЛИЦА. Де отиде той? (Изправя се) Ах! Аз забравих!
БОРЯНА. Какво си забравила?
ЕЛИЦА. Запалих кандилото, пък не преметох. В стаята му е разхвърлено. Да ида да премета…
БОРЯНА. Стой, стой ти. Аз ще ида. Ти си почини. (Поглежда през прозореца) Ей го стария, на двора. Докато е навън, аз ще премета. Стой си тука. (Излиза)
ВИДА (влиза отдясно). Какво има? Какво викаше стария?
ЕЛИЦА. Не знам. Не му разбирам. Много е сърдит. Ох, боли ме глава… Не ми е добре. Аз ще изляза, ще ида на двора… Ох, глава… (Излиза)
РАЛИ (влиза).
ВИДА (гледа след Елица). Все охка… все пъшка… Повлекана!
РАЛИ. Де е стария? Де отиде?
ВИДА. Долу слезе. Аз нали ти казах, парите са у него. Носи ги на кръста си. Ей тука е абата му е издута и току се пипа там.
РАЛИ. Парите вчера бяха в ръцете ни, ама ти…
ВИДА. Пак ли аз съм крива?
РАЛИ. Ти, ами кой. Аз ми доде на ума. Като го гледах, че се върти все около дюлята в градината, казах си: парите са там, нейде наблизо са. Трябваше да го издебнем и да видим, ама ти — не, чакай. На ти сега, като си искала да чакаш.
ВИДА. Аз ти казах да почакаме, докато се мръкне. И отде пък щеше да разбереш, че парите са били там? Сега виждаш, защото камъкът е отвален.
РАЛИ. Ти все много знаеш, много знаеш. Когато човек търси, все ще му каже нещо да бутне и там. Камъка е голям, как тъй не ще се досетя да го обърна…
ВИДА (клати недоверчиво глава).
РАЛИ. И онез са подушили — разбрах аз. Нощес колкото пъти съм излязъл, или Андрея ще видя, или Павли. Оназ алфатарченка, и тя като някое шило — току снове насам-нататък. Тя ако не беше снощи, аз бях я свършил.
ВИДА. Чумата черна! Все да види…
РАЛИ. Тез пари ще ги взема аз! Няма да се оставя. Мъжки трябва да се пипа. Ти вече да не ми се бъркаш, аз знам какво да правя. Ти само да гледаш кой къде ходи и какво прави. Толкоз. Туй искам от тебе. (По стълбите някой иде тичешката)
БОРЯНА (влиза, високо дига едната си ръка, стиснала нещо). Де е Елица? Намерих нещо. Едно нещо намерих, ама не казвам какво е. Де е Елица? Ах, какво намерих!
ВИДА. Какво си намерила?
БОРЯНА. Не казвам. (Показва си ръката) Познайте де! (Смее се)
ВИДА. Каква си… хич не мислиш за себе си. Все пееш, все се смееш…
БОРЯНА. А нощя си спя. Спя си хубаво и хубави сънища сънувам. Знайте ли какъв сън съм сънувала нощес? Да ви го разкажа ли?
ВИДА. Туйто. Сънища ще слушаме сега пък.
БОРЯНА. Много хубав сън! (Поглежда към лявата врата) Аз исках да го разкажа и на Елица. Тук я оставих, де е отишла?